Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Според исляма Христос е разпнат само привидно, защото бог обичал прекалено много сина на Мария, за да позволи той да бъде подложен на подобно отвратително мъчение.
Въпреки загубата последните оцелели измежду франджите, около сто и петдесет от най-добрите им рицари, продължават храбро да се бият и се укрепяват на един издигнат терен над село Хитин, за да опънат палатки и организират съпротивата си. Но мюсюлманите ги притискат от всички страни и само кралската шатра остава да стърчи. Останалото е разказано от самия син на Саладин, ал-Малик ал-Афдал, тогава седемнадесетгодишен:
Бях, разказва той, до баща ми в битката край Хитин, първата, в която взех участие. Когато кралят на франджите се появи на хълма, той нападна толкова яростно, че нашите войски отстъпиха до мястото, където беше застанал баща ми. Погледнах го. Беше тъжен, притеснен и нервно подръпваше брадата си. Потегли напред с вика: „Сатаната не трябва да победи!“ Мюсюлманите отново се втурнаха да превземат хълма. Когато видях франджите да отстъпват под натиска на войските ни, аз изкрещях от радост: „Бихме ги!“ Но франджите нападнаха още по-бясно и нашите отново се озоваха до баща ми. Той отново ги призова да нападнат и те принудиха врага да се изтегли към хълма. Аз отново изкрещях: „Бихме ги!“ Но баща ми се обърна към мен и ми рече: „Млъкни! Ще ги победим едва когато онази палатка там горе падне!“ Още не бе довършил думите си и ето че палатката на краля се свлече. Тогава султанът слезе от коня си, просна се на земята и благодари на Бога, като плачеше от радост.
Саладин се изправя сред виковете на радост, яхва отново коня си и тръгва към хълма. Довеждат му знатните пленници — крал Ги и княз Арнат. Писателят Имадеддин ал-Асфахани, съветник на султана, присъства на сцената:
Салахеддин, разказва той, покани краля да седне до него, а когато влезе и Арнат, той го настани до краля и припомни злодействата му: „Колко пъти се кле, а след това нарушаваше клетвите си, колко пъти подписва договори, които не спазваше!“ Арнат отговори чрез преводача: „Всички крале са постъпвали така. Не съм направил нищо повече.“ В същото време Ги изгаряше от жажда, климаше с глава сякаш беше пиян, а лицето му издаваше голяма уплаха. Салахеддин се обърна към него с успокоителни думи, нареди да донесат ледена вода и му я поднесе. Кралят пи, след това предложи остатъка на Арнат, който на свой ред утоли жаждата си. Тогава султанът рече на Ги: „Ти не ме попита дали да му дадеш да пие. Следователно не съм длъжен да го помилвам“.
Според арабската традиция пленник, комуто дадат да пие или да яде, трябва да бъде помилван. Задължение, което Саладин явно не е искал да изпълни по отношение на човек, когото се е заклел да убие със собствените си ръце. Имадеддин продължава:
След като каза тези думи султанът излезе, яхна коня си и се отдалечи, оставяйки задържаните в плен на ужаса. Той инспектира завръщането на войските, а после се върна в палатката си. Там накара да доведат Арнат, насочи се към него със сабята си и го удари между врата и плешката. Когато Арнат се строполи на земята, му отрязаха главата, а след това завлякоха тялото за краката пред краля, който се разтрепери. Като го видя така да се тресе, султанът му каза с успокоителен тон: „Този човек бе убит единствено заради злодейството и коварството си!“
Кралят и повечето от пленниците ще бъдат пощадени, но тамплиерите и хоспиталиерите ще споделят съдбата на Реналд Шатийонски.
Без да дочака края на този паметен ден, Саладин събира главните си емири и ги поздравява с победата, която — казва той — е възстановила дълго потъпкваната от нашествениците чест. Отсега нататък, счита той, франджите нямат вече армия и трябва да се възползваме незабавно, за да отвоюваме несправедливо завзетите земи. Още на следния ден, неделя, той напада цитаделата Тивериада, където съпругата на Раймонд знае, че вече не си струва да се съпротивлява. Тя се предава на Саладин, който, разбира се, оставя защитниците да се измъкнат необезпокоявани с цялото си имущество.
На следващия вторник победоносната армия се отправя към пристанищния град Акра, който капитулира без съпротива. През последните години градът е придобил значителна стопанска важност, защото през него минава цялата търговия със Запада. Султанът се опитва да накара многобройните италиански търговци да останат, като обещава да им осигури необходимата защита. Но те предпочитат да се настанят в близкото пристанище Тир. Макар и да съжалява за заминаването им, султанът не се противопоставя. Дори им позволява да отнесат със себе си всичките си богатства и им дава ескорт, който да ги защитава от бандити.