Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Когато се съвзема, той решава да нападне асасините в леговището им в Средна Сирия, където Синан контролира около десетина крепости. Най-страшната от тях е крепостта Масиаф, кацнала на върха на стръмна планина. Саладин я обсажда. Но станалото в страната на асасините през онзи август 1176 година ще остане вероятно винаги загадка. Според една от версиите, тази на Ибн ал-Атир, Синан изпратил писмо на вуйчото на Саладин, в което се заканвал да очисти всички членове на царското семейство. Подобна заплаха не можела да бъде приета лекомислено, тъй като идвала от страна на сектата и то след двата опита за покушение срещу султана. И обсадата на Масиаф била вдигната.
Втората версия за събитията дължим на самите асасини. Откриваме я в едно от редките писания, надживели сектата, оставено ни от един от последователите й, някой си Абу Фирас. Според него Синан, който по това време отсъствал от обсадената крепост, застанал с двама от другарите си на един отсрещен хълм, за да наблюдава развитието на военните действия. Саладин наредил да го пленят. Голям отряд обкръжил Синан, но когато войниците се опитали да го доближат, незнайна сила сковала крайниците им. Казват, че тогава „Стареца от планината“ наредил да съобщят на султана, че желае да се срещне лично с него и насаме. Изплашени, войниците побягнали да разкажат на господаря си какво е станало, а Саладин, като не очаквал нищо добро, накарал да разпръснат вар и пепел около шатрата му, за да личи всяка стъпка. Когато слънцето залязло, той поставил стражи със запалени факли, които да го пазят. Изведнъж, посред нощ, подскочил в съня си и съгледал за по-малко от секунда непозната сянка, която се измъквала навън от шатрата му. Сторило му се, че това е самият Синан. Загадъчният посетител бил оставил на леглото отровна питка и лист хартия, на който Саладин прочел: Ти си в наша власт. Тогава надал вик и стражите дотичали, като се кълнели, че нищо не са видели. Още на следващия ден Саладин побързал да вдигне обсадата и възможно най-бързо да се прибере в Дамаск.
Няма съмнение, че разказът е силно украсен, но факт е, че Саладин внезапно и изцяло променя политиката си спрямо асасините. Въпреки омразата, която питае към всички разколници, той вече никога не ще нападне земята на батините. Напротив, ще се опитва да се помири с тях, с което ще лиши враговете си, били те мюсюлмани или франджи, от един ценен съюзник. Защото в битката за овладяването на Сирия султанът е решен да използва всички козове. Вярно е, че след превземането на Дамаск на теория победителят е той, но конфликтът продължава. Войните, които се налага да води срещу франкските държави, Алеп, Мосул, управляван също от потомък на Зинки, както и срещу различни князе из Джезира и Мала Азия, са изтощителни. Още повече, че му се налага редовно да отскача до Кайро, за да смразява интриганти и заговорници.
Положението започва да се избистря едва в края на 1181 година, когато внезапно умира ас-Салех, вероятно отровен, на осемнадесетгодишна възраст. Ибн-ал-Атир описва развълнувано последните мигове от живота му:
Когато състоянието му се влоши, лекарите го посъветваха да пийне малко вино. Той им каза: „Няма да го направя, преди да получа разрешение от някой доктор по закон Божи“. Един от главните улеми дойде при възглавието му и обясни, че религията допуска употребата на вино като лекарство. Ас-Салех запита: „Смятате ли, че ако Бог е решил да сложи край на дните ми, би променил мнението си като ме види да пия вино?“ Духовникът бе принуден да отговори отрицателно. „В такъв случай, заключи умиращият, не бих искал да срещна Създателя си със стомах, пълен със забранена храна“.