Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Джеръл се сви, така че скалата, на която се беше излегнал, да не се забива толкова дълбоко в рамото му. Болеше го страната, където Ксиант го рани. Раните, които бяха малки, спряха да кървят отдавна. Раната на врата му също завехна. Всеки път, когато раздвижваше главата си, я чувстваше остро и силно. Извади късмет, че не го убиха веднага, както искаше Ксиант. Вместо това екзекуцията му беше отложена за сутринта, тъй като както отбеляза безизразният Пардрейк, не искаха мъртви тела да привличат лешоядите през нощта.
Това отлагане му даваше шанс да избяга, но часовете течаха и Джеръл беше започнал да се съмнява дали това наистина беше шанс. Пазачите бяха доста ентусиазирани — въжетата, с които беше завързан, бяха толкова стегнати, че ръцете и краката му започнаха да отичат болезнено. Той опита няколко пъти да среже въжетата, търкайки ги о скалата, но дори и най-слабото движение привличаше вниманието на стражите.
Стана още по-зле — мускулите му започнаха да се схващат от студа и свитото му положение. Дори и да можеше да се освободи, не би имал голяма възможност да избяга, тъй като беше схванат и не можеше да се движи.
Джеръл затвори очи, наведе назад глава към скалата и тихо проклинаше глупостта си. Само ако беше по-внимателен! Трябваше да бъде достатъчно съобразителен и да провери дали Ксиант няма скрити оръжия във възглавницата. Вместо това той прие, че ако имаше кама, то щеше да я носи със себе си. Беше заблуден от факта, че дрехата, която тя носеше, беше много разголена, за да може да скрие дори остра игла, да не говорим за кама.
Разбира се, имаше друг изход. Би могло да бъде толкова лесно. Но това би означавало, че шансовете да научи нещо за Сантар ще се сведат до нула. Историята за неговото изчезване щеше да бъде достатъчна да възбуди подозрение, ако не и явен страх. Ако се появи отново, Ксиант щеше несъмнено да заповяда на своите стражи да го убият веднага. Този път те не биха имали никакви терзания да оставят мъртвото му тяло на лешоядите.
Ако само Нарин беше тук. С нейните знания и съобразителност тя би успяла да го освободи или в крайна сметка да предизвика ситуация, която да му осигури необходимото време за прерязване на въжетата. Тя дори би могла да се сдобие с информацията, която му беше необходима, за да открие Сантар, ако само не беше толкова горд да помоли.
При тази мисъл той отвори очите си. Нима стигна дотам да разчита на една жена да го избави от собствените му тревоги?
Джеръл ядосано разтърси глава. Той самият провали търсенето на Сантар от начало до край. Желанието му някой друг да реши проблемите му вместо него самия не решаваше нищо. Ако само можеше…
В този момент пазачът внезапно се изправи на крака и застана взирайки се с широко отворени очи в тъмното към отдалечения край на лагера. От далечината идваха викове на хора, острото съприкосновение на саби и един по-дълбок и по-остър звук, който Джеръл не можеше да различи.
Каквото и да ставаше, Джеръл смяташе да се възползва от него. Той използва това, че вниманието на пазача беше приковано не върху него, и се съсредоточи върху въжетата, с които бяха вързани ръцете и краката му, като се опитваше да се освободи. Чувстваше топлия приток на кръвта там, където въжетата отпускаха кожата му, но независимо от усилията си не можа да разхлаби връзките дори и с част от инча.
Прозвуча вик, последван от развълнувани крясъци и звука на бягащи стъпки. Джеръл се раздвижи и се опита да се промъкне в тъмнината оттатък малкия лагерен огън. Каквото и да беше това, което вдигна войниците, то беше далеч по-сериозно от бой между двама пияни непрокопсаници.
Пазачът вдигна сабята си, която беше оставил на земята, и направи две колебливи крачки по посока на битката, след което спря и се обърна към Джеръл, явно несигурен кое беше неговото задължение.
Друг вик прокънтя остро и веднага заглъхна. Пазачът се огледа наоколо с извадена сабя срещу невидимите нашественици. Нямаше никой. Проклинайки, той се върна обратно и се отправи към Джеръл.
Джеръл се стегна, готов да се отбранява с вързаните си крака в момента, в който пазачът дойде близо до него. В един миг мъжът замахна, след което с оголени от страх зъби и решителност вдигна тежката си сабя над главата.
— На оръжие! На оръжие!
Паническият вик беше придружен от бързи стъпки. Внезапно едно момче, едва достигнало възрастта да бъде войник, излезе от тъмнината върху нисък плосък камък от едната страна на огъня.
На фона на мигащата светлина от пламъците Джеръл можеше да види бялото на очите на момчето, отворената му уста и потока тъмна кръв, който се стичаше през половината от лицето му. В едната си ръка то носеше сабя, чиито острие и връх бяха почти черни от кръвта, която ги обагряше.