Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Освен това тези безкрайни съмнения бяха удвоили и тревогата й за Джеръл. Какво ще стане с него? Въпреки силата и знанията, които имаше, изглежда, че той не знаеше почти нищо за диваците. Щеше ли да научи това, което го интересуваше? Щеше ли да се върне след това в Калинден? Щеше ли някога да го види отново? Щеше ли…?
След като не беше изпратена с официално поръчение и не искаше да привлича вниманието на никого с пристигането си в Големия дворец с ескорт, Нарин реши да не използва сигналните камбани. Това означаваше да се забави при главната порта, докато докаже коя е и докато се вдигнат преградите на малката порта, за да влезе. Стражите бяха по-недоверчиви от обикновено и тя беше доволна, че не я гонят диваци.
Улиците на града бяха дори по-пълни с народ, отколкото преди. Хората бързаха по собствените си работи с мрачни и навъсени лица. Независимо дали бяха облечени в светлите цветове на града или в простите дрехи на фермери, те всички сякаш бяха водени от едно напрежение, което почти се усещаше във въздуха като физическо присъствие.
Много от минувачите носеха следите на досег с диваците — превързана глава или счупена ръка. В очите на тези хора Нарин прочете болка, тъга, ужас и един нестихващ гняв, който щеше да бележи остатъка от техния живот.
Около Големия дворец този гняв беше намерил словесен израз — хората се бяха скупчили на широките каменни стъпала или на площада пред двореца и разговаряха. От време на време отделни гласове, остри и нетърпеливи, се издигаха над шума. Докато Нарин си проправяше път през тълпата, до нея достигаха откъслечни части от разговори.
— … нападение близо до селищата Меснар и Салгана. Казват, че двадесет са умрели…
— Кога другите градове ще изпратят подкрепления? В края на краищата Маткасен…
— … атаки срещу граничния гарнизон…
— Накрая Маткасен ще дойде на помощ и въпреки че казват, че Господарят Линдаз е болен…
— … съпругът ми е мъртъв…
— … дъщеря ми и съпругата ми са ранени…
— … благодаря на боговете за Маткасен…
Сърцето на Нарин се сви. Как би могла при това положение, при което всеки е благодарен за присъствието на войниците на Маткасен на територията на Калинден, да убеди Джаспериан, че същите тези войски или техният водач в крайна сметка са също толкова голяма заплаха, колкото диваците.
Входът на двореца беше дори по-препълнен от стъпалата отвън. Нарин нахълта в главната приемна зала само за да открие, че Джаспериан, след като е изслушал бегълците, се е оттеглил заедно със съветниците си. Никой от тези, които тя попита, не знаеше къде е отишъл Гравнар, така че тя реши да го почака в собствената му стая. Изборът й беше мъдър, тъй като старият човек се появи само след няколко минути, потънал в мисли.
Щом видя Нарин, той спря. За миг израз почти на радост освети лицето му. Но само за миг. Той сбърчи вежди, след което самообладанието му на вестоносец се прояви и изтри всички следи на човешки чувства от чертите му. Той забърза напред.
— Шестият вестоносец!
В това просто изречение Гравнар успя да обедини сто въпроса, повечето от които неодобрителни. Нарин чу и разбра всеки един от тях.
— Учителю — каза тя. Всичките й съмнения се върнаха. Ако Гравнар, човекът, който я спаси от Маргаш, който я обучи и който й беше толкова близък, колкото може да бъде един баща, може да бъде толкова студено неприветлив, как биха я посрещнали другите? Тогава тя си припомни за този бегъл полъх на чувство, който Гравнар си позволи да покаже, и пое дъх. — Трябва да говоря с вас. Нуждая се от вашата помощ.
Отново едва загатнато чувство се появи на лицето на Гравнар, но този път то се състоеше от съмнения и неодобрение.
— Не знам каква помощ трябва да окажа на един вестоносец, който съзнателно не се подчинява на заповедите й напуска своя пост.
— Моля те, учителю. Само ако ме изслушаш… — думите й бяха настоятелни и пълни със загриженост и в момента, в който Нарин ги изрече, разбра, че е направила грешка. Това, че си позволи чувствата да се прокраднат в думите й само щеше да влоши нейния случай. С усилие тя прибави, този път по-спокойно. — Не съм пристъпила заповедите ви от каприз. Знаете, че не съм. Освен това се сдобих с информация, която е жизненоважна за сигурността на Калинден. Ако само отделите от времето си и чуете това, което имам да кажа…
За момент Гравнар не каза нищо. Той стоеше и изучаваше Нарин. Тогава кимна — само веднъж.
— Много добре. Ще те изслушам, но не давам никакви обещания.
С облекчение, което не можа да скрие, Нарин последва своя стар учител в стаята му, след което почака, докато той затвори вратата, и седна до масата. Същата маса, помисли тя с внезапна болка, където тя, Гравнар и Джеръл споделяха обяда си. Почти можеше да види тук Джеръл, да почувства присъствието му.