Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Почти. Но въображението и желанията не бяха това, от което се нуждаеше сега. Тя прогони спомените и върна вниманието си обратно към Гравнар.
Нарин бързо си припомни разговора, който беше подслушала в палатката, внимателно отбягвайки да спомене начина, по който се беше сдобила с информацията.
Известно време Гравнар не каза нищо, само стоеше и се взираше в Нарин.
— Аз не съм съветник, нито някога съм се опитвал да бъда — каза той накрая с напълно безизразен глас. — Ще те заведа при Джаспериан и нека той и неговите съветници да преценят думите ти.
— Учителю, аз… — започна Нарин с надигаща се у нея вяра.
Гравнар вдигна ръката си:
— Не правя това заради теб, Шести вестоносецо, или защото вярвам на информацията, която носиш…
Гравнар се надигна от масата и без да поглежда отново Нарин напусна стаята. След един миг на съмнение Нарин го последва.
Той не й вярваше. Познаваше я от дете, научи я на уменията, които са необходими за един вестоносец, награждаваше я, когато се справяше добре, порицаваше я, когато не можеше, и я защитаваше от тези, които бяха недоволни от нея — и все пак той не й вярваше.
Нарин не направи никакво усилие да говори, докато следваше Гравнар до покоите на Джаспериан. Съзнанието, че Главният вестоносец вече не й се доверяваше, беше като нож, забит в най-дълбоката й същност и се движеше в нея. Той беше неин приятел, неин учител — цялото семейство, което някога е имала. И все пак това не беше достатъчно, за да преодолее неговата сдържаност. Дори ако ставаше въпрос да се рискува сигурността на Калинден, той нямаше и не би могъл да се противопостави на предразсъдъците и структурите, наложени от времето, прекарано в представяне на най-доброто от себе си — ролята, която животът му е предопределил.
Беше ли тя глупачка дори да беше права за заплахата от страна на Маткасен? Не рискуваше ли доста много срещу минималната надежда за успех? Когато това свърши, каквото и да се случи, щеше ли да се окаже тя без приятели, без чест? Какво би могла да постигне?
Ако Джеръл беше тук, тогава тя би могла да говори с него, да сподели. Накрая той би й повярвал. Дори всичко, което би направил, да не е друго, освен да я подържи. Ако би могла да го види, да го докосне, да говори с него, вероятно някак…
Тя си наложи да отхвърли тази мисъл. Джеръл не беше тук. Каквито и да бяха неговите чувства към нея, а тя знаеше, че те бяха по-дълбоки, отколкото той желаеше да признае, те нямаха значение. В неговите очи на първо място беше брат му, така както Калинден и сигурността на неговия народ би трябвало да са преди нейните мисли за него.
Така както те трябва да са преди всяка друга мисъл, включително нейния собствен интерес. Каквото и да струва това, тя би направила всичко необходимо да защити своя град, своя народ — своя дом.
Нарин погледна към Гравнар, който вървеше с наведена глава и присвити рамене, като че ли остарял с няколко години, откакто го видя за последен път. За пръв път тя разбра, че цената би могла да бъде далеч по-висока, отколкото някога е подозирала.
Почти веднага те бяха въведени в покоите на Джаспериан. Господарят и неговият главен съветник, възрастен мъж на име Дорфлон, седяха около една маса и изучаваха няколкото разгърнати пред тях карти. Двама други съветници, Джелник и Тизнърл, стояха зад седналите мъже и гледаха над раменете им.
При вида на Тизнърл надеждите на Нарин се увеличиха. Той беше най-младият от съветниците и беше избран заради своя необикновен подход към проблемите. От всички тях той беше човекът, който най-много би повярвал на доклада й и би действал според него.
Гравнар се доближи до масата и се поклони:
— Господарю — каза той. — Шестият вестоносец Нарин се завърна. Тя не носи послание, но има сведения, които чувства, че вие и вашите съветници трябва да чуете.
Погледът на Джаспериан се спря на Нарин. Той сбърчи вежди.
— Значи, ти реши да се върнеш към задълженията си, Шести вестоносецо.
Нарин се подвоуми. Изглежда, че щеше да бъде много по-трудно, отколкото тя се страхуваше.
— Имам информация, която мисля, че трябва да чуете, Господарю.
— Ти мислиш, че аз трябва да чуя! Богове! Нима не е достатъчно, че трябва да се справя с тези диваци? Трябва ли сега да се занимавам с вестоносци, които виждат себе си в ролята на съветници?
Джаспериан удари по масата.
— Ти напусна своя пост и не се подчини на заповедите! Аз нямам…
— Вероятно, Господарю, би било добре да изслушаме в края на краищата това, което вестоносецът има да каже — Тизнърл се наведе напред, изучавайки Нарин.