Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Ти можеш винаги да я изслушаш в коридора към залата, Тизнърл — каза Дорфлон. Той седеше увит в своята тежка роба и наблюдаваше двамата вестоносци изправени пред масата. — Ти си единственият човек, който си изгуби времето да изслуша онази абсурдна история, която тя ни донесе миналия път.
— Не мисля, че е абсурдна, и мисля, че си заслужава вниманието да изслушаме нейния доклад — гласът на Тизнърл беше тих и неиздаващ неодобрението му.
За един момент никой не отговори. Четири чифта очи изучаваха Нарин от другата страна на масата, докато Гравнар стоеше с поглед впит напред, като че без да обръща внимание на това, което се случваше. Най-сетне Джаспериан кимна учтиво.
— Продължавай, но бъди кратка.
— Благодаря ви, Господарю — За пръв път откак беше тук думите й идваха лесно. — Вие знаете предупреждението на Главния вестоносец Торк. Аз придружавах войските на Маткасен, за да видя дали бих могла да се сдобия с доказателство или поне с повече информация, така че да бъдем подготвени в случай на нужда.
Бързо през ума й минаха слуховете, които се носеха сред войниците, и разговорът, който тя подслуша. През цялото това време тя съзнаваше присъствието на Тизнърл, който стоеше зад стола на Джаспериан, с поглед фиксиран върху лицето й. Тя се нуждаеше само от един поглед на студеното или открито враждебно изражение върху лицата на Джаспериан, Дорфлон или Джелник, за да разбере, че има съвсем малка надежда да ги убеди, че сведенията й са точни. Въпреки че стоеше пред Джаспериан, както се полагаше, тя говореше на Тизнърл. Заради него построяваше думите си така, че да може той да я разбере. Само той от всички тях все още не беше я осъдил.
Когато свърши, тя застана тихо, в очакване.
Най-сетне Джаспериан проговори:
— Това са най-абсурдните лъжи, които някога съм чувал.
Главата на Нарин се изправи и очите й блеснаха:
— Аз не лъжа!
Очите на Джаспериан, тъмни и опасни, също блеснаха.
— Това е невъзможно! Аз не мога и няма да повярвам!
— Сигурно изглежда невероятно, но не е невъзможно — гласът на Тизнърл беше нисък и спокоен. — Ако истинските намерения на Лейди Ксиант са в разрез с нашите нужди, то е добре, че сме предупредени, за да бъдем внимателни.
— Смешно! — Дорфлон изсумтя, загръщайки се все повече в своята роба, така че изглеждаше като че няма врат.
— Безсрамие! Според договора от Трасдийнс Маткасен трябва да ни помага и те го нравят. Не се нуждаем от такъв безсрамен вестоносец, който сипе хули срещу един акт на доброжелателство.
— Съгласен съм — проговори Джелник с чувство на омраза, като че ли неспособен дори да слуша тези думи.
— И не бива да не си даваме сметка за мотивите на Шестия вестоносец. Не беше ли този чужденец, който сключи договор с Лейди Ксиант, същият човек, който вестоносецът доведе от Маткасен?
— Това е истина.
Джаспериан погледна към Джелник, който стоеше зад стола на Дорфлон, после към Дорфлон, преди да се обърне отново към Нарин.
— Този чужденец, този Джеръл, както мисля, че каза, че е името му, изглежда е доста вътре в тези неща, вестоносецо — той не обърна внимание на недоволството на Нарин и продължи. — Ти не се върна от Маткасен, когато трябваше да направиш това, и ни каза, че си пътувала с него. Бяхте ли любовници? Ти му позволи да те придружи дотук — нещо, което никой вестоносец, когото някога съм познавал, не би си позволил — и тогава ти пренебрегна моите заповеди и напусна Калинден, много вероятно, с намерение отново да се присъединиш към него. Сега ти се върна без мъжа и носиш новини, които едно дете би отхвърлило. Започвам да се чудя защо това е така и не ми се иска да мисля докъде биха могли да ме доведат моите подозрения.
— Казах ви какво се случи в Маткасен — протестира Нарин — и обясних защо закъснях. Джеръл ми предложи помощ, средство за придвижване, когато не можех да вървя, и което е вярно, ние станахме любовници…
Думите заседнаха в гърлото й и я задавиха. Тя спря и после продължи с твърд глас:
— Сега ние не сме любовници и не сме били от времето преди кервана на търговците да стигне Маткасен. Доведох го дотук, защото искаше да дойде по лични причини и защото аз самата не можех да се движа толкова бързо, колкото обикновено. Колкото до това, че не съм се подчинила на заповедите и съм се присъединила към войските на Маткасен, то бих го направила независимо дали Джеръл е сред тях.
Тя знаеше, че говори прекалено много и е пристрастна в аргументите си. Нито едно нейно действие не подхождаше на един вестоносец и щеше да бъде използвано срещу нея. Въпреки това тя не можеше и нямаше да спре. Нямаше кой друг да се изкаже в нейна защита. По време на изказването й Гравнар стоеше и гледаше право напред. Той дори не я слушаше внимателно, като че ли смяташе информацията й за толкова незначителна, че не си струва да я помни. И сега това!