Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Вие ме обвинявате, че не съм се подчинила на заповедта да остана в Калинден. Затова съм виновна. Признавам го. Но за нищо друго не съм виновна. Вашите обвинения само скриват важността на сведенията, които ви донесох.
Нарин се изправи в целия си ръст и погледна Джаспериан открито.
— Осъдете ме, ако желаете. Накажете ме, ако трябва. Но ви моля да ми повярвате, когато казвам, че нито лъжа, нито действам от собствени подбуди. Торк беше прав да ни предупреждава. Лейди Ксиант има връзка с диваците и войските на Маткасен не са в Калинден от някакви доблестни подбуди. Те са тук да ни завладеят, когато сме достатъчно слаби или елени да се борим с тях. Ако пренебрегнете предупрежденията на Торк, ако отхвърлите сведенията, които ви донесох, то тогава вие ще бъдете отговорни за всяко зло, което ни връхлети!
Нарин спря задъхана от гняв. Тя отиде твърде далеч, но не би оттеглила нито една дума, дори да можеше. Глупаци! Как е възможно да са толкова слепи?
— Свърши ли?
Гласът на Джаспериан прозвуча като студена и твърда стомана, а устните му бяха побелели от едва сдържан гняв.
— Прибери в покоите си, докато реша какво наказание е достатъчно за твоето неподчинение и лъжите ти. Ти не уважаваш себе си, своята професия и мене и сериозно накърни честта на Калинден.
Без да отделя очите си от нея, той извика:
— Стража!
Когато те се появиха, той плесна с ръце:
— Заведете тази жена в покоите й и я заключете. Сложете някой отвън пред вратата, така че да не може да избяга. Не трябва да разговаряте с нея и не трябва да позволите и друг да го прави. Разбрахте ли ме?
Стражите отдадоха чест и сграбчиха Нарин безцеремонно за ръката. В момента, в който се обърна да тръгне с тях, Нарин погледна Гравнар.
За пръв откакто бяха влезли в стаята той гледаше право към нея. За пръв път през всичките години на тяхното познанство чувствата бяха изписани на лицето му. Съмнение, несигурност… и болка. Устните му се мърдаха, като че ли щеше да извика, но от тях не излезе никакъв звук. Нарин се раздвижи с усилие и освободи ръката си от хватката на стража, така че да може да отиде до него.
Преди да може да се освободи напълно, Гравнар погледна към Джаспериан с питащ израз на лицето си и се обърна към нея. Пое дълбоко дъх и затвори очи. Когато отново ги отвори, в тях нямаше нищо, освен тъмни парчета стъкла, които не разкриваха нищо от чувствата, скрити зад тях. Той изправи рамене и рязко се извърна.
Стражът отново сграбчи ръката й мърморейки:
— Хайде, вестоносецо. Няма цял ден да те водя.
Шумът на затваряща се зад тях врата отекна в коридора, празен и някак си окончателен. Шумът се повтори след няколко минути, когато вратата на стаята се затвори рязко след нея. Само че този път се прибави и тежкото завъртане на ключа в ключалката и стъпките на пазача, който се разхождаше отвън.
За момент Нарин остана права, загледана с празен поглед в затворената врата. Тя беше затворена. Формалното осъждане беше сигурно, уволнението от поста й — много възможно. Гравнар се извърна от нея, засрамен и наранен от действията й. Джаспериан беше ядосан от това, което тя му донесе и което той считаше за безчестие.
И след всичко това тя не постигна нищо. Съветникът Тизнърл може би вярваше на нейните сведения, но какво би могъл да направи? Той беше най-младият съветник в Калинден и въпреки че беше уважаван, влиянието му беше ограничено. Защо трябваше да рискува собственото си положение заради един вестоносец в немилост?
Нарин бавно се отпусна на студения каменен под пред огнището. В немилост.
Какво щеше да прави, ако не можеше вече да бъде вестоносец в Калинден? Къде щеше да отиде? Откакто Гравнар я измъкна от Маргаш, тя се стремеше да му се хареса. Тя, един сирак, жадуваше за достойнството и уважението, които съпровождаха поста вестоносец на Господаря. Още повече, тя искаше да принадлежи към това място, към този народ.
Сега тя захвърли всичко това с един опит да защити своя любим град и неговия народ от тези, които му мислеха злото.
Една сълза се търкулна по бузата й. Нарин примигна и я изтри с ядосан жест. Не беше плакала от Маргаш. Нямаше да плаче и сега.
Само ако Джеръл беше тук. Ако само беше сигурна, че е на сигурно място. Ако само…
Друга сълза се търкулна, след нея друга и друга, докато ручейчета потекоха по бузите й. Нарин подпря глава на коленете си, сви се на малко кълбо и заплака — още един път сирак в свят, който не я иска.