Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— И какво може да направи този питон? — заинтересува се Димби. — Яде ли?
— Не — отвърна Лиско и бегълците сякаш си отдъхнаха, — той гълта…
— Какво гълта?
— Каквото му падне… Не яде, а гълта, разбирате ли?… Направо!… Затова е опасен.
— Ох! — отчая се Мокси. — Видя ли каква беля ни докара?
— Аз ли?
— Моля ви се! — прекъсна ги Димби. — Вместо да се караме, нека ни се каже какво да правим!
— Казвай, Лиско! — настоя Домби.
— Какво да ви кажа — замисли се лисичето. — Точно по този въпрос разсъждавах, когато ме прекъснахте. От една седмица се чудя как да го хвана.
— Да го хванеш? — извикаха в ужас тримата.
— Да.
Прелетя ято косове, затъмни слънцето и временно засенчи полянката, изчезна към полето. Лиско го проследи с поглед и си представи, че притежава такова собствено ято… Не знаеше за какво може да му служи, но си представи, че ятото е негово и му се подчинява на заповедите.
— Значи искаш да го хванеш? — запита Димби.
— Да — отвърна отново Лиско.
— Защо?
— Да ми пази сянка.
— Питонът?
— Не, ятото.
Димби, Домби и Мокси се намръщиха, но не се учудиха, бяха свикнали с неочакваните хрумвания на приятеля си.
— А защо искаш да хванеш питона?
— Как защо?… Да спася човечеството. Цялото… Питонът може да бъде навсякъде. Тук глътне човек, там животно, на друго място птица, пак човек, пак животно…
— А магарета? — заинтересува се Мокси.
— Всичко!
— Видя ли каква беля ни докара? — сви се сърцето на Мокси.
— Аз ли? — учуди се лисичето. — Нали затова се мъча да спася човечеството… Ако го хвана…
— Пак човечеството! — отчаяно рече Димби. — Остави човечеството. Какво да правим ние?
— Щом казваш, че е навсякъде… — добави Домби.
— Чудни сте! — отвърна Лиско. — Хвана ли го, спасявам човечеството, вас и себе си!… Това е едно голямо зло на свобода и трябва да се пипне за гушата.
— Ще го хванем!
— Ние — извикаха тримата.
— Както винаги ние — продължи спокойно Лиско. — Мисля си къде ли може да се скрие един питон. Нещо ми подсказва, че се намира в нашата гора, но къде точно… Преди малко ми хрумна, че питоните обикновено се крият в дупки.
— Откъде знаеш?
— Така мисля, макар да не знам какво точно представлява питонът. Затова трябва да бъдем бдителни — всичко подозрително може да се окаже питон.
— Ясно! — извика внезапно Мокси.
— Какво е ясно?
— Онова! — Мокси погледна многозначително Димби и Домби: — Нали?
.— Точно така! — кимна Димби.
А Домби избърза:
— Лиско, ние бяхме цял час при питона!…
— А сега сте при мен? — засмя се лисичето.
— Той ни дебнеше — развълнува се Димби, но ние го изиграхме изведнъж.
— Лиско, слушай — започна да го уверява Домби. — Питонът е нещо наистина странно… Нямаш си представа колко странно нещо… Винаги изглежда другояче.
— Нищо чудно — съгласи се Лиско. — Къде го видяхте?
— На Голямата Полянка.
— Цял час ни дебнеше! — рече Мокси.
— Това е интересно — каза повече на себе си Лиско. — Да, това е доста интересно. — Отново прие замислен вид. — Там ли го оставихте?
— Да!…
— Интересно!… Много интересно! — Лиско се почеса. — Хайде!…
— Какво? — извикаха тримата.
— Да вървим! — Лиско вдигна бодро глава и извика: — Приключението започва!…
Димби, Домби и Мокси казаха нещо в хор, но какво — не се разбра. Те го започнаха на Малката Полянка при Лиско, а го завършиха под клоните на Кривия Дъб — тъй силно тичаха, почти по-бързо от звука. Профучавайки край дъба, от получената въздушна струя се откъснаха няколко листа.
Лиско бе останал на полянката сам. Предупреден за близостта на питона, самотата сега му тежеше повече от всякога, макар че това, което той наричаше самота, ние трябва да наричаме страх. И все пак лисичето тръгна към загадката. Отначало вървеше бързо, но колкото повече приближаваше до Голямата Полянка, толкова забавяше темпото, докато накрая започна да пълзи. Бавно, стъпка по стъпка, Лиско остави назад последния храст прикритие.
Там, в средата на Голямата Полянка, върху тревата наистина лежеше нещо необикновено по форма. Изненада го неподвижността му. Успокои го само неговата не особена големина. По всяка вероятност чудовището притежаваше способността да се свива и разпуска.
— Ей!… Пст!
Мълчание. Животното не помръдна. Лиско направи две крачки напред.
— Питоне, ти ли си?
Нищо. Лиско пристъпи още малко напред.
— Не се прави на ударен!