Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Погледът на Чеси се спусна към опънатия плат между бедрата му.
Неподготвеният й ум бавно започна да схваща. Намръщи се, готвеше се да зададе въпроси като „защо“, „как“, „кога“.
После обаче реши, че думите нищо няма да й обяснят.
Прегърна Морлънд през врата. Разкопча още две копчета и усмихната го придърпа до себе си на леглото.
— Какво…
— Стига си приказвал, варварино.
— Чеси, не смяташ… Аз съм най-лошият…
После млъкна. Потрепери, когато нейните устни започнаха да галят топлите тъмноруси косъмчета на врата му и продължиха надолу.
Чеси премигна, загледана в набъбналото мъжко зърно. Зачуди се…
Няма редно и нередно — бе казал той. — Само каквото желаем или не желаем.
А това, което тя желаеше сега, бе да усети вкуса му. Навсякъде.
И започна да опитва. Той ухаеше на сол и цитрусов плод, на дим и мъгла, усещаше се едва доловимият мирис на медицински джинджифил.
— Чеси! — Гласът му бе неясен. — Чеси, помогни ми. Боже, недей…
Само това, което изберем или не изберем.
Тя избра него. Предпочете да почувства всичко това. И ако утрешният ден й донесеше сълзи, нямаше да съжалява. Животът бе прекалено кратък, за да изпитва угризения. Внезапното нападение преди две нощи я бе научило на това.
Разтвори ризата и леко докосна гръдта му с език; остана възхитена, когато го усети да трепва, а силните му ръце да се отпускат на раменете й.
— Ти… Това…
Той издаде звук, пълен със смях и с огромна болка.
— Какво, моя малка обеснице? Искаш да знаеш дали това беше раят. Дали беше мъчение? Дали беше най-изпепеляващото нещо, което някога съм преживявал? Отговорът е „Да!“ — „Да!“ на всички тези въпроси.
Окуражена, Чеси сплете пръсти в тъмнорусата му коса и сведе поглед надолу, където мургавата кожа се скриваше в бричовете, изопнати от пулсиращата му мъжественост.
Косата й се разпиля по гърдите му — синьо-черно върху меднорусо, нежен облак върху неподправена мощ.
В този миг лорд Морлънд отказа да се съпротивлява. Прокара пръсти дълбоко в този тъмен облак, без да смее да повярва, че всичко това е истинско, обхванат от опасението, че сънят може да изчезне, подобно на всички останали преди това.
Но може би, ако повярваше достатъчно силно, ако го желаеше изключително много…
Пръстите й, нежни като шепот, танцуваха по тялото му. Тя неумело търсеше копчетата, които все още й пречеха.
А той усещаше всеки неин несигурен жест с цялото си тяло. Удиви се от смелостта й. Мили Боже, нима можеше да я обича повече, отколкото сега, в този момент? Но с всяка изминала минута успяваше да стори точно това.
И тогава…
Тогава тя напипа първото копче на панталона му. Бавно го освободи.
Той отметна глава назад и потръпна, когато и следващото се разкопча.
Но символът на неговата мъжественост вече бе толкова огромен, така набъбнал, че панталонът не се свлече. Морлънд преглътна една ругатня, докато усещаше топлия й дъх на кръста си и се изпълваше с болка.
Копнееше да свали и захвърли непотребната дреха, така че нищо да не се изпречва между тях.
Но не го направи. Защото сега се осъществяваше нейната мечта.
Само това, което изберем или не изберем…
Простена, когато тя внимателно започна да смъква опънатия плат. А след това усети горещия й дъх.
— Аз… Той…
— Боже. Ако желаеш — вземи го. Това е всичко, което някога съм искал. От теб.
Крайчетата на устните й се извиха нагоре. Той усети усмивката й, лека и нежна, когато докосна изгарящата му кожа.
А след това пръстите й бяха върху плата и се движеха в ритъм, който му причиняваше сладка агония. Чувстваше се като в рая.
Най-накрая набъбналият, огромен член изскочи освободен. Стисна устни, за да овладее силата на страстта, като същевременно копнееше да се слее с нея.
Но не го направи. Неговата мечта… нейната мечта.
Тяхната мечта, осъществяваща се с неописуема наслада.
Чу накъсания й смях и стисна зъби, когато усети да го докосва.
— Той е толкова… голям. Толкова… набъбнал. Винаги ли е така?
Пръстите й нежно го галеха и той научаваше нови значения на думите рай и ад. Сурово се изсмя.
— Не, слава Богу, не е. Но всички тези приказни, невероятни неща, които ми правиш, го карат доста да… набъбне. В манастира учиха ли те как да измъчваш? Чувал съм, че китайците са изкусни майстори.
Тя веднага го освободи от прегръдката си.
— О! Аз… Нараних ли те? Затова ли той…
Боже милостиви, наранила…
— Само да си помислиш да спреш, ще те убия, моя красива, малка вълшебнице.