Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Калиста дръпна ръцете си.
— И вие двамата ставате чудесна двойка! — Тя отиде до вратата и спря. — Омръзна ми от тази глупава битка между два булдога, в която аз изпълнявам ролята на кокала. Надявам се, че и двамата ще се задавите, преди всичко това да свърши! — Вратата се затвори с трясък след нея.
Мариан върна Калиста в настоящето, подавайки й една кадифена кутийка.
— Купих ти една дреболия. Настоявам да си я сложиш. Може би ще ти донесе късмет.
Калиста отвори кутийката. Вътре имаше изящен рубин, обкован със злато във формата на сърце, върху тънка златна верижка.
— Дреболия, а? — Калиста се опита да затвори кутийката и да я върне, но Мариан изглеждаше толкова наранена, че тя въздъхна и извади украшението. — Благодаря ти, приятелко. Казвала ли съм ти някога колко съм ти благодарна, че блъсна омразната Лизи Хепбърн в езерото, след като ме спъна и паднах заради нея.
Очите на Мариан се замъглиха при спомена.
— О, колко хубаво си прекарвахме, когато ходехме на училище. Май бяхме жива напаст за директорката. В този случай, доколкото си спомням, и двете си легнахме гладни. Но си струваше гледката на лицето на Лизи, цялото оплескано с мъх и тиня.
Двете се засмяха. Калиста остави Мариан да закопчее верижката на шията й и с облекчение видя, че златното сърце пада между гърдите й и малко прикрива гледката. Калиста си сложи още обикновени златни халки на ушите и златно гребенче в скромния кок.
Мариан кимна одобрително.
— Вече си готова. Ще ми се и аз да можех да дойда.
Изглеждаше толкова замечтана, че Калиста се засмя.
— Дори и богатата маркиза Нетъм не може да си позволи такъв скандал. Не, Мариан, нужна си ми, за да повъзстановиш, доколкото можеш, изгубената ми репутация.
Мариан изсумтя и тръгна надолу по стълбите.
— Няма да ми е за първи път да те измъквам от кашата. И не вярвам, че ще е за последен.
Хенри, Саймън и Куотърмейн чакаха нетърпеливо в коридора. Саймън и Куотърмейн ахнаха, когато Калиста пристъпи надолу. Хенри се намръщи и изглеждаше така, сякаш всеки миг ще я накара да се преоблече.
Но Куотърмейн пристъпи напред и й предложи ръката си.
— Изглеждате точно така, както си ви представях. Играчите определено няма да могат да съсредоточат вниманието си върху картите.
Когато Куотърмейн погали голата й ръка, Калиста я отдръпна.
— Какво ще правят с вниманието си, си е тяхна работа, но ръцете им ще трябва да са на прилично разстояние. — Калиста посрещна предизвикателно присвития му поглед.
Хенри въздъхна. Лицето му пак не изглеждаше добре, въпреки червеното сако и белите сатенени бричове. Хвана Калиста под ръка.
— Донесъл съм нещо от провинцията, което може би ще ти помогне да се чувстваш по-сигурна.
Калиста се намръщи объркано, но учудването й се изпари, когато стигнаха игралния дом. Хенри й помогна да слезе от каретата и Калиста остана доволна от външния вид на къщата. Излишните клонки по дърветата и храстите бяха подрязани, иззад прясно боядисаните капаци проникваше светлина. Дори пътеката към вратата беше обновена.
Вътре мебелите блестяха, полирани с восък. Всичко си беше на мястото.
— Направил си чудеса, Хенри.
Саймън придоби обиден вид.
— Аз също имам своя дял, Листа. Ръководех всички работници.
Калиста го прегърна.
— И си се справил прекрасно.
Хенри се оглеждаше в очакване. Калиста го наблюдаваше, чудейки се какво ли чака, но тогава той подсвирна и на горния етаж се чуха тежки стъпки.
Лицето на Калиста се озари от доволна усмивка. Тя изтича към стълбите и също подсвирна. Цербер се втурна към нея и кучешкото му лице изглеждаше така, сякаш й се усмихва в отговор. Той подскочи към нея, тя обаче каза строго:
— Не! Долу! — Той се спря, но продължаваше да върти опашка. Калиста го потупа с обич. — Липсваше ми, момче. — И Парис. Калиста отново се натъжи за любимия си кон, но знаеше, че Дрейк ще се отнася добре с него.
Хенри кимна доволно.
— Никой от партньорите ти в играта няма да стане прекалено смел, когато той е до теб. — Погледна лукаво към Куотърмейн. — Нали така, Алекс?
Куотърмейн измърмори нещо неразбрано и влезе в страничния салон, в който щяха да се продават чиповете.
Калиста се усмихна на Хенри.
— Благодаря ти. — Беше й толкова трудно да приеме, че любящият й, загрижен втори баща и безскрупулният човек, провалил живота на Дрейк, са едно и също лице.