Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Ти ела гледа — каза Иси, като посочи бързо с ръка към мястото, където седяха жените.
— Благодаря — каза Карес и се изправи на крака, понеже смяташе, че ще бъде грубо да откаже.
Като напуснаха жилището за празненството, Люсиен й обясни тихо, че тя няма да яде с него. Това не се практикувало в Чоктоу. Мъжете и жените се хранеха отделно. По-късно щеше да им бъде предоставено отделно жилище, една от четириъгълните, покрити летни къщи, които стояха под дърветата, на брега на езерото в края на селото.
След като я остави под разклонения дъб, Люсиен се присъедини към кръга на мъжете, в далечния край на горящия огън.
Любопитни женски очи следяха разговора на Карес и Иси. Някои от жените бяха с голи гърди, като Иси, но други носеха шемизети от плат, купен от французите срещу кожи. Децата се мушкаха между жените, играейки с пръчки, бебетата лежаха на странни дъски, увити в еленова кожа. Виждаха се само малките им лица с очи като черни лъскави копчета. В кръга на жените цареше радостна атмосфера, която ги правеше да изглеждат като едно голямо семейство. Карес завидя на чувството им за принадлежност към някаква общност. Това чувство й бе чуждо и тя разбра с болка, че тези хора, които някои във Франция и в Нови Орлеан наричаха диваци, притежаваха топлина и грижа един за друг, които не бе виждала в този предполагаем монумент на цивилизация — Версай.
Карес седна на земята на мястото, оставено за нея до възрастна жена с фини черти и сиви кичури в черната коса. Тънка ръка, станала бронзова от годините, прекарани на слънце, се вдигна и докосна пепеляворусите къдри на Карес, след това погали бузата й. Тя седеше тихо, чувствайки, че този жест е много важен.
— Ти си красива, дете мое и съвсем истинска — каза й по-възрастната жена на френски. — И идваш само с любов и милост в сърцето си.
— Да… — Карес направи пауза, понеже не знаеше името на възрастната жена, въпреки че я бе видяла в жилището на Нашоба.
— Наричам се Луиу или дива гълъбица на вашия френски — обясни тя, а нежните й очи гледаха внимателно големите, сиви очи на Карес. — Нашоба е мой син и аз се отнасям към съпруга ти, дясната ръка на Жак, също като към собствен син.
— Какво имахте предвид с това, че съм съвсем истинска? — попита Карес, когато ударите на барабаните и пронизителните звуци на тръстиковите цигулки изпълниха въздуха.
— Много се говореше за тебе нагоре и надолу по реката, както и от село на село. Казват, че ти си била призрака на жената на дясната ръка на Жак, но след като те видях, мога да кажа, че всичко това са глупави приказки — отговори Луиу първо на френски, а след това по-високо на чоктоуски. Жените слушаха внимателно какво казва тя. Очевидно бе, че тя искаше да чуят всяка нейна дума.
— Аз… не разбирам — заекна Карес, смаяна, че дори тук, в изолираното селище, я преследва приликата й с Аурора. — Те смятат, че аз съм дух?
— Да, защото много приличаш на първата му жена, но аз виждам, че нямаш нищо общо с онази. От твоите очи искри доброта, а нейните бяха от лед — убеди я Луиу.
— Вие сте познавали Аурора? — попита изненадано Карес, спомняйки си твърдението на Люсиен, че никога не го е придружавала до селото, понеже ги е плашела.
— Тя беше известна като Ледените очи и много хора наоколо се страхуваха от нея, защото беше вещица. Това го знаеха всички — потвърди Луиу тихо, въпреки че Карес не мислеше, че някой друг, освен Иси, знае френски.
— Страхувах се за Дясната ръка на Жак, понеже беше женен за нея. Когато я убиха, си отдъхнах — говореше убедено възрастната жена, докато наблюдаваха през пламъците мъжете, който си подаваха един на друг дълга глинена лула.
— Ти казваш, когато я убиха, Луилу. Аз мислех, че е паднала или се е самоубила — каза Карес, опитвайки се да измъкне повече от жената.
Иси седеше от другата страна на майка си. Бадемовите й очи поглеждаха често през огъня към Люсиен. Тя още веднъж показа, че не се интересува от присъствието на Карес, а само от Люсиен, който седеше до брат й.
— Не, тази икономка, Доминик, е видяла един мъж в къщата с вещицата, същата тази нощ, в която е умряла. Историята, която се носи по реката е, че тя го е видяла в галерията да се кара с нея същата нощ, само часове преди да я намерят мъртва върху камъните долу — тихо й разказваше жената чоктоу. — Тя е била убита от този мъж, всички африканци знаят как е умряла тя, хората от Чоктоу също знаят. Тя заслужаваше да умре, защото беше зла, но французите, те не искат да признаят това. Ето защо измислят глупави истории, че тя е паднала или скочила — каза с насмешка Луиу.
Карес почувства студени тръпки. Тя си спомни, че попита Люсиен защо се примирява с Доминик, когато бе явно, че тя издевателства над него. Беше ли истинската причина тази, че тя е видяла нещо същата вечер, в навечерието на Вси Светии; — нещо, което не е трябвало да види? Дали е видяла него да се кара с Аурора, след което е заминал и се е върнал на другия ден, като е казал, че току-що се връща от пътуване нагоре, по реката?