Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Какви глупачки сме ние жените. Красив мъжкар, който може да ни омайва с уменията си, може и да ни накара да забравим всичко, дори достойнството си — обсъди печално Карес.
— Мисля, че не говориш от сърце, моя прекрасна лейди — закачи я Люсиен и я притисна към себе си.
Тя не успя да отвърне очи от нежния му, страстен поглед, от тихото очакване в тези влажни очи. Страховете и съмненията бяха като дим, отнесен от силата на желанието му. Карес не можеше да се бори със страстта си към него, това чудно чувство да принадлежиш, да бъдеш желан. Избавление от несретите в живота си намираше само в прегръдките му.
— Да, любов моя, когато съм с теб, аз забравям всичко, освен радостта — прошепна тя, когато устните му се сведоха към нейните.
Езикът му докосна меките й заоблени устни. Той простена от удоволствие, като чу излизащите от душата й думи, които проникваха през всички издигнати бариери около сърцето му. Бавно, с чувствена радост, той отпи от сладостта на тези устни, които тя му предлагаше като дар.
Притисната към него като жасмин към издръжлив дъб, Карес отпиваше, целуваше кораловата панделка, която бе езикът му, обвит от нейния собствен, с пълно съзнание, че иска да погълне всичко. Тя моделираше меките си очертания спрямо неговите, търсейки начин да се плъзне в чудото на прегръдката му.
— Цял ден чаках да те докосна, скъпа, да показа колко горд съм от теб, от смелостта ти. — Гласът му се превърна в шепот, докато целуваше краищата на устните й, съвършените й, като опали клепки, меката кожа на шията й.
Дъхът й бе въздишка, която приветства ръцете му, внимателно разкопчаващи жакета на костюма й за езда. Фините й пръсти се преместиха към ризата му. После следваха само пламенните движения на страстната нужда, докато сваляха дрехите от тялото му, които бяха пречка за дивното усещане на мъжката кожа до сатененото й тяло.
Те застанаха голи един пред друг, без неудобство в пълните с обожание погледи. Светлината от лампите обливаше телата им с мек блясък и те изглеждаха като съвършени бронзови скулптури на древни богове. Люсиен повдигна за миг ръката й до устните си и я поведе към леглото.
Изкусителния жасминов аромат отвън и уханието на лилия, излъчващо се от кожата й обвиха Люсиен, легнал до тази чудна жена — дете, чието единствено желание изглежда бе да е с него. Тя искаше толкова малко от него, че късаше сърцето му. В този момент той бе готов да свали звездите от небето, за да украси прелестните й форми.
Той я придърпа под себе си върху меката кожа. Устните им се сляха с копнеж и жадувана нежност. Краката й се вплетоха в неговите, пръстите й галеха мускулестия му гръб. Устните му целуваха шията й, след което се преместиха надолу към съвършените, розови върхове на гърдите й. Докосваше я с влажния си кадифен език и устни, а в същото време сърцето му се изпълваше с музиката от доволните й стенания.
Някъде отвън се носеха обикновените звуци на цигулка и шума на вятъра, преминаващ през клоните и листата на вечнозелените дъбове. Вътре, в техния скрит будоар, отделен от останалите в селото, се чуваха само екзалтирани стенания и въздишки на съединяващи се влюбени.
Горещите му устни търсеха всяка красива извивка, всяка нежна вдлъбнатина, а пръстите му галеха чувствителната коприна на бедрата й, докато тя ги разтвори за палещата му целувка, за чудното му докосване.
— Красива, толкова красива, моя красива съпруго — прошепна той, повдигайки се, за да може да погълне с поглед гледката под себе си.
Тя вземайте дъха. Съвършена жена. Русата й коса я обкръжаваше като златна аура. Гледайки го изпод тежки клепки, пушечно сивите й очи изразяваха едновременно учудване и желание, меките й розови устни бяха погълнати от настойчивата му уста.
Не съществуваше спомен от друга, защото никога не бе имал жена, която да показва с всяко изражение и докосване любовта си към него. Това бе такова ново преживяване, това невинно приемане на желанието му и обземащата я страст. Беше изживял чувствена възбуда с други, но никога тази дълбока необходимост от съединяване на двете тела и души.
Навеждайки глава, той нежно целуна мекото възвишение на слабините й, задъхан от уханието и гладкостта на кожата й.
— Имам чувството, че никога не съм любил преди, скъпа.
— Любов, моя, желая те! — въздъхна тя. Думите му бяха развълнували душата й.
— Аз също, любима — отговори Люсиен нежно, разтваряйки пулсиращите й, деликатни вътрешни листенца, той търсеше вход към тази влажна, сладка пещера. Не можеше да контролира нито миг повече острия си глад. Със стон, който бе едновременно завоевание и капитулация, той проникна в горящото й, очакващо го тяло.