Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Бруно обаче забеляза елегантните птици и излая кратко и дълбоко. Звукът ги извади от спокойствието и излезли от алабастровия облак, те литнаха в друга, по-позната част на блатото.
— Сега те знаят, че сме тук — каза Люсиен с кисела физиономия. — Бруно оповести нашето пристигане, въпреки че мисля, че знаеха за нас много по-рано.
— Кой знае, че сме тук? — попита Карес и се обърна леко назад, за да успокои голямото куче с леки потупвания по рошавата глава.
— Жителите на Чоктоу — отговори тихо той. — Съгледвачите на Нашоба ни наблюдават от известно време.
— Но как разбра? Аз не видях никого — отвърна изненадано Карес.
— Тихото изсвирване на птица, която не е истинска птица. Изпукване в храстите на брега, което не е причинено от малко животно. Ние сме навлезли в тяхното царство, а тяхната собственост се пази грижливо. Това е техния път — обясни той.
— Ти си наумил как да разпознаваш знаците и да мислиш като тях през това лято, което си прекарал с Нашоба и семейството му — каза Карес.
Той кимна. След това неспокойните му очи се извърнаха от нея, за да огледат езерото. Спря да гребе и остави пирогата да се плъзга сама по маслиненозелената вода.
— Те идват, скъпа. Като стигнем селото, гледай надолу. Не поглеждай никой воин в очите. Това се смята за грубост от страна на жената. Не говори, освен ако не те заговорят. Остави ме аз да водя разговора. Ще те поканят да седнеш при жените, докато аз разговарям с Нашоба и воините му. Бъди подготвена. Никога французойка не е идвала в селото им, затова ще бъдеш обект на любопитство.
Карес почувства свиване на стомаха от това предупреждение, но не се отказа от решението си да придружи Люсиен. Искаше да види неговия свят, да разбере какво е важно за него и по този начин да опознае чудния мъж, който бе станал център на нейния живот.
Точно както бе предрекъл Люсиен голяма пирога с четирима воини Коктоу излезе иззад един завой на блатото. Бронзовите им гърбове блестяха на слънцето, което се промъкваше през дърветата. Нашоба обаче не беше сред тях. Карес установи това като видя страховитите лица на тези непознати. Те се движеха ритмично и грациозно, докато стигнаха на няколко ярда от тях. Тогава, в отговор на една изречена от Люсиен дума, те обърнаха лодката си и ги поведоха надолу по езерото към тяхното село.
Излезе вятър, докато си проправяха път през други, подобни на засадена площ пространства и се включиха в огромна водна шир, за която Карес си помисли, че трябва да е езерото Понтчартрейн. Слънцето докосваше водата със златни снопове докато се движеха между наведените кипариси близо до брега, след което освети огромната водна площ. Карес стана неспокойна. Тя нямаше представа колко голямо е езерото. От мястото й в тясното кану то й приличаше на океан, също толкова опасно за преплуване с малкия плавателен съд.
— Не се страхувай, скъпа. Преминавал съм през това езеро много пъти — извика й Люсиен, като усети нейното безпокойство.
Тя се обърна към него с притеснена усмивка, а в същото време, излезлият над водата вятър духна няколко къдрици около бледото й лице. Нейните малки ръце стискаха краищата на пирогата, докато кокалчетата й побеляха, но тя седеше изправена, с вдигната глава и гледаше право напред във внушителната, безкрайна водна шир, която нямаше и следа от бряг.
Никога не й се беше възхищавал повече, отколкото в този момент, мислеше Люсиен, докато се стремеше да превъзмогне насрещния вятър. Не беше срещал досега жена, която да притежава такава сила и смелост в такова изящно тяло. И тогава си спомни с тъга и състрадание, че за нея не е проблем да пресече езерото, без значение колко голямо е то, след като бе изоставила всичко във Франция — приятели, семейство, родина, за да започне нов живот в непозната, екзотична земя. Нямаше значение колко силни щяха да бъдат яростните ветрове на съдбата, неговата хубава Карес щеше да се навежда грациозно с тях, за да се изправи отново. Капризите и обратите на съдбата не бяха успели да я пречупят. Той чувстваше, че тя му вярва и заради тази вяра бе готов да предизвика ветровете. Ако това е било част от неговия живот, сега ще бъде и от нейния. Но в живота му имаше толкова неща, които бе скрил от нея и тези тайни щяха да разрушат вярата, която видя да искри в очите й. Бронзовите му ръце хванаха по здраво греблата, а очите му се присвиха от слънцето. Тя никога не трябва да разбере, врече се Люсиен. Никога.
Синкав, виещ се пушек от огън бе първото нещо от селото, което се виждаше на тъмния фон на сушата, появила се най-накрая на хоризонта. Докато наближаваха брега, те преминаха пак през блатна растителност, кипарисови корени и папур. Мирисът на печено месо се появи заедно с дима и раздразни апетита на Карес.