Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Хората от селото ги очакваха. Когато лодката премина през папура към гъсто обраслия с дървета бряг, Карес видя високите фигури на войните и по-ниските, грациозни фигури на жените и децата. Те стояха на няколко ярда от брега пред дърветата и наблюдаваха пристигането им с живи, тъмни очи.
— Спомни си какво ти казах — предупреди я Люсиен, когато двама индианци влязоха във водата, за да изтеглят пирогата на брега.
— Сложи си шапката. Цветът на косата ти ще предизвика достатъчно коментари.
Вълна от разбиране премина покрай нея, докато поставяше шапката си. Хората от селото се придвижиха по-напред, за да видят по-добре посетителите си.
— Ела, скъпа — Люсиен се пресегна, за да й помогне да слезе от пирогата, когато тя се изправи неловко на крака. Бруно изскочи да търси своите родственици.
Карес чувстваше върху себе си погледите на жителите на селото, които я наблюдаваха от сенките на дърветата. Придържайки полата си, тя се опита да покаже колкото е възможно повече достойнство, докато вървеше редом с Люсиен до мястото, където ги очакваше Нашоба.
Високата, представителна фигура хвърли само един бегъл поглед към Карес, докато се приближаваха, след което свирепият му поглед падна върху приятеля му Люсиен. Той беше само с препаска около бедрата и с украсена кожена кесия, окачена на гърба му. Косата му бе тъмна и дълга, а той самият излъчваше огромно достойнство. Карес бе видяла няколко пъти крал Луи във Версай. Той се бе държал по същия начин, сигурен в правото си да управлява.
Но не Нашоба привлече вниманието й, а малка грациозна фигурка, която се раздвижи и застана до него. Красива като млада кошута, девойката от Чоктоу бе облечена само с мека пола от еленова кожа. Пълните й гърди бяха голи, а дългата й черна коса стигаше до кръста. Тя се взря в Карес. Поглеждайки Нашоба, за да се убеди, че е допусната до приветстването на посетителите, девойката отметна назад дългата си коса предизвикателно. След това с лек кикот се хвърли с разтворени ръце в прегръдките на Люсиен. За още по-голяма изненада на Карес, той се засмя доволно и вдигна младата жена във въздуха. Жителите на селото се засмяха и завикаха окуражително.
17.
Оранжеви и сини пламъци се изстрелваха нагоре към тъмносиньото кадифе на нощното небе от големия огън в центъра на селото Чоктоу. Тъмни силуети се движеха около проблясващата светлина, а жените поставяха препълнените с храна блюда пред мъжете, които седяха най-далече от пламтящия огън. Мирисът на печено месо се издигаше заедно с пушека от изгарящите дърва в хладния нощен въздух, към блестящите като диаманти звезди. Над тъмните води плаваше полираната като опал есенна луна, която изливаше хладната си светлина на потоци върху гладката повърхност на езерото. След залез-слънце бе започнал празник в чест на гостите французи и на успешния лов.
Карес седеше с гръб към солидното стебло на един вечнозелен дъб, настрани от кръга жени от Чоктоу. Тя постави глинената купа на земята до себе си и извади от джоба си носна кърпа, за да изтрие ръцете си. Яхнията от еленово месо бе вкусна, подправена с непознати билки и тя я бе изяла цялата, настрани от другите. Усещаше погледите на другите жени и слушаше мелодичния им език. Последните няколко часа тя бе основната тема на разговорите им. Не бе необходимо да знае езика им, за да усети значението на думите им.
— Ти свърши? — поинтересува се мекият глас на жената, наречена Иси.
След като видя озадаченото изражение на Карес, когато хубавата млада жена се хвърли в прегръдките му, Люсиен обясни, че Иси е най-малката сестра на Нашоба. Името й значило елен, понеже винаги е тичала след тях, дори като дете, бърза и грациозна като млада кошута. Той я бе наблюдавал как израства през онези дни, когато бе живял в Чоктоу. Тя беше за него като собствена по-малка сестра, настоя той, докато следваха Нашоба до жилището му в северния край на площадката. Но с женската си интуиция Карес усети, че чувствата на Иси към Люсиен бяха повече от сестрински. Тя беше забелязала страстта, светеща в очите на младата жена от Чоктоу, която следеше всяко движение на Люсиен, докато бяха в жилището на Нашоба. Сега Иси стоеше пред нея и това бе първият път, когато младата жена се обръщаше към нея.
— Да свърших — отговори Карес, гледайки нагоре към грациозното момиче, което се бе хвърлило в прегръдките на съпруга й.
— Беше много вкусно. — Тя се усмихна уморено и й подаде купата. Денят беше дълъг и единственото нещо, което искаше, бе да спи. Чудеше се колко ще продължи вечерното тържество.