Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Изненадан? Да! По-добре стой близо до Джейми, докато гневът му премине. Сигурно вече е видял огромната дупка в задната…
Яростният вик на Алек изпълни двора.
— Видял я е — прошепна отец Мърдок. — О, дано Господ ни помогне! Джейми идва.
Свещеникът вдигна краищата на расото си и хукна към господарката си.
— Почакай, детето ми!
Джейми чу уплашения му вик. Обърна се и разтревожено го погледна:
— Отче, не бива да тичате. Кашлицата ви още не е съвсем излекувана.
Свещеникът задъхано изкачи стълбите и сграбчи ръката й.
— Алек видя дупката и задната стена!
Тя мило му се усмихна.
— Няма начин да не я забележи, отче.
Беше съвсем ясно, че бедното дете не разбираше каква опасност е надвиснала над него.
— По-добре ела с мен в параклиса, докато Алек чуе обясненията на войниците си. След час-два що се успокои… Тогава ще можеш…
— Имайте повече вяра в своя леърд, отче — възмутено го прекъсна младата жена. — След като всичко бъде завършено, Алек сам ще се убеди в правилността на промените. Сигурна съм. Освен това той никога няма да ми се разкрещи. Обещал ми е. Моли ви, не се тревожете. Сега ще отида и ще му обясня всичко. Изобщо не ме е страх.
— Тъкмо това ме безпокои най-много тъжно рече възрастният мъж. — Знаеше, че Алек не би я докоснал. Ала можеше да нарани неясните й чувства с виковете си.
Отец Мърдок се прекръсти набързо, след като Джейми го погали успокоително по ръката, и влезе вътре. Коленете му трепереха.
Джейми с уверена стъпка прекрачи прага на голямата зала, ала рязко спря, когато видя какво става. Алек седеше начело на масата, а един войник му докладваше.
Съпругът й не изглеждаше особено разстроен. Бе подпрял чело на едната си ръка и имаше по-скоро уморен, отколкото гневен вид.
Обаче всички войници се бяха строили в една редица, очевидно изчаквайки реда си, за да се оплачат от нея. Джейми им хвърли възмутен поглед, за да им покаже какво мисли за тяхната лоялност, и пристъпи към съпруга ги.
Когато той най-сетне вдигна глава, Джейми замръзна. Алек беше бесен! Челюстите му бяха стиснати, а два мускула на едната му буза потрепваха. Очите му мятаха гневни мълнии. Вятърът допълнително усилваш гнева му. Свистенето, което нахлуваше през дупката задната стена, му напомняше какво бе извършила пощурялата му съпруга. Той се втренчи в нея.
— Бих искала да обясня — започна Джейми.
— Веднага напусни, жено!
Не повиши глас, но грубата му команда я нарани и по-малко.
— Алек, ти ми обеща, че никога няма да изгуби търпение с мен — напомни му тя. Внезапно се почувства ужасно изплашена.
В този миг той се разкрещя.
— Махай се оттук, преди… Веднага, жено!
Джейми кимна. Спусна се към камината, измъкна една монета от кутията и излезе с гордо вдигната глава. Опитваше да запази достойнството си, въпреки унизителните обстоятелства.
Едит и Ани стояха наблизо. И двете се отдръпнаха когато тя мина покрай тях.
Джейми не се разплака, докато не стигна конюшните. Нареди на Доналд да доведе Уайлдфайър. Конярят не й възрази, помогна й да се качи и попита дали да приготви и жребеца на Алек. Тя поклати глава и се насочи към портите. Отец Мърдок я чакаше в двора. Джейми се наведе и му подаде монетата.
— Той ме излъга. Това е за спасението на душата му.
Мърдок хвана стремето на коня.
— Къде отиваш, момичето ми? — попита той, като се преструваше, че не забелязва сълзите й. — Тревожа се за теб.
— Махам се.
— Махаш се?
— Това е заповед, отче, а аз винаги съм била послушна. Накъде е Англия?
Свещеникът бе твърде слисан, за да я упъти. Джейми предположи, че трябва да се спусне надолу по хълма.
— Благодаря, че бяхте толкова мил с мен, отче.
И тя отлетя, оставяйки нещастния отец с увиснала челюст.
Джейми знаеше, че щом се окопити, отец Мърдок веднага ще изтърчи, за да съобщи на Алек за заминаването й. Но съпругът й нямаше да тръгне след нея. Тя не бе достатъчно важна за него. Ще бъде щастлив, че се е отървал от нея.
Стражата я спря при подвижния мост, ала след като им обясни, че изпълнява заповедта на господаря им, войниците се отстраниха и я пуснаха да мине.
Джейми пришпори Уайлдфайър и двете се понесоха като вятър. Чак сега младата жена даде воля на сълзите си. Не знаеше накъде препуска, нито пък колко дълго бе продължила тази шеметна езда. И изобщо не я интересуваше. Искаше само да удави насъбралата се в сърцето й мъка в порой от сълзи. Чак когато Уайлдфайър забави ход пред стената от дървета, Джейми си каза, че е крайно време да се вземе в ръце.
Точно в този миг видя момчето. Не беше от клана на Кинкейд, тъй като дрехите му бяха в други цветове. Джейми притихна. Надяваше се, че то няма да я забележи, тъй като не искаше никои да и вижда в нейния позор.