Безсилието на всемогъщите

— Не разбирам… мадам Йона… първо равнище на „кеф“… невъзможно… дефект… енцефалограф… извинете ме…

Той грабна уреда и олюлявайки се стана, после се обърна към вратата, препъна се и залитна навън в коридора.

Асмо и Лука забързаха след него. Но още преди да достигнат изхода, чуха тъпо падане.

Лекарят лежеше изпънат на пода, с лице, обърнато надолу. Наблизо стоеше сестра, друга се бе навела над него и бе пъхнала ръката си под униформеното му сако. След няколко секунди тя вдигна поглед и даде знак на колежката си.

Преди Асмо да успее да попита нещо, те вече бяха хванали лекаря, влачеха го по коридора и го пъхнаха в шахтата за отпадъци. Усмихвайки се любезно, като че ли нищо не се бе случило, те минаха покрай Асмо и Лука и изчезнаха в стаята на Йона.

Асмо стоеше като ударен по главата. Той погледна Лука, но тя само безпомощно повдигна рамене.

Големият блестящ оранжев похлупак на шахтата като че ли му се хилеше подигравателно. В него се надигна безсилен гняв. Не знаеше кое повече го огорчи — държането на сестрите, които хвърлиха в боклука с безчувственото отношение на мравки мъртвия си другар, или съзнанието, че бе дошъл твърде късно, че не бе реагирал достатъчно бързо, за да предотврати края на зермата. Каква ли тайна бе отнесъл със себе си в смъртта? Толкова ли бе важна тя, че трябваше да умре, за да остане скрита?

— Ела, Асмо, трябва да бързаме.

— Как си обясняваш това, Лука? Дали Йона е в опасност?

— Не зная. При нея никога не е сигурно кое е театър и кое не е.

— А смъртта на зермата? Забележката му за първото равнище на „кеф“?

— Нямам понятие. Разбира се, в тази работа нещо не е наред. Но затова можем да се погрижим и по-късно.

— Най-малко трябва да видим как е тя.

Влязоха в стаята. Йона все още лежеше върху леглото, неподвижна, със затворени очи. Лицето й бе восъчно бледо.

— Какво й е? — попита Лука.

Сестрите, които се грижеха за нея, погледнаха нагоре.

— Кома — каза едната.

— Кога можем да говорим с нея?

— Засега не, мадам. Тя се нуждае от пълен покой. Асмо отиде до леглото и заразглежда Йона с изпитателен поглед. Наистина ли беше болна, или всичко бе само представление? Как можеше да установи това, как можеше да я принуди да каже истината?

— Забравил ли си, че химосинтезата е в ход? — чу той гласа на Лука. — Ако изпуснем момента, ще загубим два дена.

Той изгледа двете сестри.

— Можем ли да я оставим сама?

— Не се безпокойте, минхер. Тя е в добри ръце.

Лука кимна одобрително. Мисълта отново да изтърве Йона от погледа си будеше известно неудобство в Асмо, но в момента не можеше да направи нищо друго, а и времето напредваше.

С кръглия асансьор се смъкнаха до най-долните етажи на Психодом, където се намираше аукумулаторът за биогенните формати и крилото за ретрансцендиране.

Когато излязоха от асансьора, Зирто се запъти към тях.

— Вече бях започнал да се безпокоя, че няма да дойдете навреме — каза той.

— Задържаха ни.

Зирто ги поведе през виещ се коридор, в чието дъно се намираше вратата към бактерицидния шлюз.