Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Започнаха да падат дъждовни капки и Стас реши да отведе Нели в „Краков“, но срещна непредвидена трудност. Слонът не искаше да се разделя от нея и всеки път, щом тя се опитваше да се отдалечи, връщаше я с хобота си и я привличаше към себе си. Положението ставаше сериозно и веселата забава можеше да завърши лошо поради упорството на животното. Момчето не знаеше какво да предприеме, защото започна да вали все по-силен дъжд и имаше опасност да премине в порой. Двамата се оттеглиха малко към изхода, но и слонът вървеше след тях.
Накрая Стас застана между него и Нели, впи остър поглед в очите му и същевременно рече с тих глас на Нели:
— Не бягай, а отстъпвай по малко към тесния изход.
— А ти, Сташек? — попита момичето.
— Отстъпвай — повтори по-силно той, — защото иначе ще бъда принуден да убия слона.
Под влиянието на тази заплаха момичето послуша заповедта, още повече че вече имаше безгранична вяра в слона и беше напълно сигурно, че той няма да направи нищо лошо на Стас.
Момчето стоеше на четири крачки от гиганта, без да сваля очи от него.
Така минаха няколко минути. Настъпи заплашителна тишина. Ушите на слона се размърдаха няколко пъти, малките му очички блеснаха някак си странно и изведнъж хоботът му се изправи нагоре.
Стас усети, че пребледнява.
„Смъртта!“ — помисли си той.
Ала гигантът се обърна ненадейно към брега на клисурата, където обикновено виждаше Нели, и започна да реве жално, както никога досега.
А Стас тръгна спокойно към изхода и зад скалата намери Нели, която не искаше да се върне в дървото без него.
Момчето чувствуваше неудържимо желание да й каже: „Виждаш ли какво направи! Без малко щях да загина заради тебе“. Ала време за укори нямаше, защото дъждът се бе превърнал в порой и трябваше да се връщат колкото може по-бързо. Нели беше мокра до кости, макар че Стас я загърна със своите дрехи.
Във вътрешността на дървото той каза на негърката да я преоблече, а сам мина в мъжката стая и най-напред пусна Саба, когото беше вързал, за да не му плаши дивеча, ако тръгнеше след него, после още веднъж започна да преглежда всички дрехи и багажа с надеждата, че може би ще на мери поне мъничко забравен хинин.
Но не намери нищо. Само на дъното на флакончето, което му беше дал мисионерът в Хартум, имаше мъничко бял прашец по ъглите, но толкова малко, колкото да забели върха на пръста си. Все пак реши да налее във флакончето вряла вода и да даде на Нели да изпие получения разтвор.
След това, когато пороят премина, той излезе от дървото, за да види рибите, донесени от Кали. Негърът беше хванал около петнайсетина парчета с въдица, направена от тънък тел. Повечето бяха малки, но имаше три дълги колкото човешка стъпка, покрити със сребърни точици, които бяха учудващо леки. Меа бе израсла край бреговете на Сини Нил, та разбираше от риби и каза, че са добри за ядене и че привечер изскачат високо над водата. При чистенето им обаче се оказа, че са леки, защото във вътрешността им има огромни мехури, пълни с въздух. Стас взе един такъв мехур с размери колкото голяма ябълка и го занесе да го покаже на Нели.
— Виж — каза той — какво има в рибите. От десетина такива мехури може да се направи стъкло за нашия прозорец.
И той посочи горния отвор в дървото. Ала като помисли малко, добави:
— И още нещо.
— Какво? — попита заинтригувана Нели.
— И хвърчила.
— Такива, каквито пускаше в Порт Саид ли? Ах, добре! Направи!
— Ще направя. От нацепени тънки бамбукови пръчки ще скова рамки, а вместо хартия ще употребя тези ципи. Дори те ще са по-подходящи от хартията — по-леки са и дъждът няма да ги разкисне. Такова хвърчило ще отиде много, много високо, а при силен вятър бог знае колко надалеч ще отлети …
Изведнъж той се чукна по челото:
— Имам една идея.
— Каква?
— Ще видиш. Нека да я обмисля по-добре и ще ти кажа. Този слон така реве сега, че дума не може да се чуе…
И наистина, от мъка по Нели, а може би и по двете деца, той ревеше толкова силно, че цялата клисура чак се тресеше заедно с близките дървета.
— Трябва да му се покажем, — каза Нели — и ще се успокои.
Двамата тръгнаха към клисурата. Но Стас, зает изцяло с мислите си, започна да си говори полугласно:
„Нели Раулисън и Станислав Тарковски от Порт Саид, избягали от дервишите от Фашода, се намират …“ И като се спря, попита:
— Как да се определи къде?
— Какво, Сташек?
— Нищо, нищо. Вече зная: Намират се на един месец път източно от Бели Нил и молят за бърза помощ… Ако вятърът духа на север или изток, ще пусна двайсет, петдесет, сто такива хвърчила, а ти, Нели, ще ми помагаш да ги лепим.