Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Хвърчилата ли?
— Да, и ще ти кажа само, че те могат да ни помогнат много повече, отколкото десет слона.
През това време те бяха стигнали до брега. Едва сега гигантът наистина започна да пристъпва от крак на крак, да се поклаща, да маха с уши, да гъргори и отново да реве жално; когато Нели се опитваше да се отдалечи за малко. Накрая момичето взе да обяснява на „милото слонче“, че не може непрекъснато да бъде при него, защото трябва да спи, да яде, да работи и да домакинствува в „Краков“. Ала той се успокои едва тогава, когато тя му събори с малката вила храната, приготвена от Кали, но вечерта пак започна да реве по малко.
Тази вечер децата го нарекоха „Кинг“, защото Нели уверяваше убедително, че преди да попадне в клисурата, той положително е бил цар на всички слонове в Африка.
XXIX
Няколко дни Нели прекарваше часовете, през които не валеше дъжд, при Кинг. Той бе разбрал, че тя се връща по няколко пъти на ден, и вече не се противопоставяше на нейното отдалечаване. Кали, който по начало се боеше от слоновете, гледаше всичко това с необикновено изумление, но накрая стигна до убеждението, че всемогъщият „добър Мзиму“ е очаровал гиганта, и също започна да го посещава. Кинг се държеше с него, както и с Меа, доброжелателно, но единствена Нели можеше да прави с него каквото пожелае, затова след седмица тя дори се осмели да доведе Саба. За Стас това беше голямо облекчение, защото съвсем спокойно можеше да остави Нели под закрилата, или както той се изразяваше, под хобота на слона и без никакви опасения да ходи на лов, а понякога дори да взема със себе си и Кали. Сега вече беше сигурен, че доброто животно никога няма да ги напусне и започна да мисли как да го освободи от капана.
— Всъщност отдавна беше измислил начин, който обаче изискваше такава голяма жертва, че той се колебаеше отначало дали да го приложи, а после го отлагаше от ден на ден. Тъй като нямаше с кого да поговори, накрая реши да сподели намеренията си с Нели, макар че я смяташе за дете.
— Скалата може да се вдигне във въздуха с барут — каза той, — но трябва да се похабят много патрони, т. е. да се извадят куршумите от тях, да се изсипе барутът и да се направи от него един голям патрон. Този патрон ще поставя в най-дълбоката пукнатина, която се намира в средата, ще я запуша и ще го подпаля. Тогава скалата ще се разпадне на няколко части и ние ще можем да изведем Кинг.
— Но ако последва силен гръм, той няма ли да се изплаши?
— Нека се изплаши! — отвърна живо Стас. — Това най-малко ме интересува. С тебе наистина не си заслужава човек да говори сериозно.
Все пак Стас продължи, или по-точно продължи да мисли на глас:
— Но ако употребя малко патрони, скалата няма да се разпадне и ще ги похабя напразно; ако пък взема толкова, колкото трябва, ще ни останат малко патрони. А свършим ли ги преди края на пътешествието, тогава направо ни заплашва смърт. Защото с какво ще ходя на лов, с какво ще се отбраняваме в случай на нападение? Добре знаеш, че ако не бяха пушката и патроните, отдавна щяхме да загинем или от ръката на Гебхър, или от глад. И цяло щастие е, че имаме коне, защото сами не бихме могли да носим нито багажа, нито патроните.
Тогава Нели вдигна пръст нагоре и се обади с абсолютна увереност:
— Като кажа на Кинг, той всичко ще носи.
— Какви патрони ще носи, ако останат малко?
— Но затова пък ще ни пази…
— Но нали няма да стреля с хобота си по дивеча, както аз с пушката?
— Можем да ядем смокини и тези там големи тикви, които растат по дърветата, а Кали винаги може да налови риба.
— Докато сме край реката. Тук трябва да изчакаме дъждовния период, защото тези постоянни пороища неминуемо биха ти донесли треска. Помни обаче, че след това отново тръгваме на път и можем да попаднем в пустиня.
— Такава като Сахара ли? — изплашено попита Нели.
— Не, но в такава, в която няма реки и плодни дървета, а растат само ниски акации и мимози. Там може да се живее само с това, което се хване на лов. Кинг ще намери трева, а аз антилопи, но ако няма с какво да стрелям, Кинг няма да ги хване.
Стас наистина имаше за какво да бъде загрижен, защото сега, когато слонът вече беше се опитомил и така честно бе се сприятелил с тях, те не можеха да го изоставят и осъдят на гладна смърт; а за да го освободят, трябваше да се лишат от по-голямата част от боеприпасите и да изложат себе си,на неизбежна гибел.
Ето защо Стас отлагаше от ден на ден тази работа, като всяка вечер си повтаряше: „Може би утре ще намеря някакъв друг начин.“
А към тази грижа се прибавиха и други. Най-напред Кали беше страшно изпохапан край реката от диви пчели, при които го бе завела познатата в Африка неголяма сивозелена птица, наречена пчелояд. От мързел черното момче не ги беше опушило достатъчно и се върна с мед, но нажилен и подут толкова много, че след един час изгуби съзнание. Чак до вечерта „добрият Мзиму“ и Меа изваждаха жилата от него, а след това му правеха компреси от пръст, която Стас обливаше с вода. Въпреки това призори клетият негър като че ли умираше. За щастие, благодарение на грижите и на силния му организъм, опасността беше преодоляна, ала здравето му се възвърна едва след десет дни.