Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Другата неприятност се случи с конете. Докато Кали боледуваше, Стас трябваше да ги спъва и кара на водопой и забеляза, че са започнали ужасно да слабеят. Това не можеше да се обясни с липса на храна, защото тревата бе избуяла високо от дъждовете и имаше в изобилие чудесна паша. А конете направо се топяха пред очите му. След няколко дни козината им настръхна, очите им угаснаха, а от ноздрите им започна да тече гъста слуз. Накрая престанаха да ядат, затова пък пиеха жадно, като че ли ги изгаряше висока температура. Когато Кали оздравя, те вече представляваха два скелета. Той ги погледна и веднага разбра какво се беше случило.
Цеце! — каза той, като се обърна към Стас. — Непременно ще умрат.
Стас също разбра, защото още в Порт Саид беше слушал много пъти за африканската муха, наречена цеце, която е такава страшна напаст в някои местности, че където се среща постоянно, негрите не отглеждат никакъв добитък, а там, където в резултат на временни благоприятни условия ненадейно се размножи, добитъкът загива. Ухапани от цеце, конят, волът или магарето слабеят и умират след петнайсет-двайсет дни, а понякога и след няколко дни. Местните животни също разбират опасността, която ги заплашва от нея, и затова има случаи, когато при водопой чуят нейното бръмчене, цели стада волове да изпадат в паника и да се разбягват на всички страни.
Конете на Стас бяха ухапани; тях,както и магарето, Кали всеки ден разтриваше с някакво необикновено миризливо растение, наподобяващо миризмата на лук, което той намери в джунглата. Казваше, че тази миризма отпъжда мухата цеце, но въпреки предпазните мерки конете слабееха. Стас си мислеше разтревожен какво ще стане, ако конете умрат. Как ще вземат багажа, Нели, дебелите постели, палатката, патроните и съдовете? Всичко това беше толкова много, че единствено Кинг би могъл да го носи. Но за да освободи Кинг, трябваше да жертвува поне две трети от патроните.
Все по-големи грижи се трупаха върху главата на Стас, също като облаците, които не преставаха да поят с дъжд джунглата. А накрая дойде най-голямата опасност, в сравнение с която всички други му се сториха много дребни — тропическата треска.
XXX
Един ден на вечеря Нели поднесе към устата си парче пушено месо и изведнъж сякаш с погнуса го отстрани и рече:
— Не мога днес да ям:
Стас беше разбрал преди това от Кали къде се намират пчелите и ежедневно ги опушваше, за да им краде от меда, та бе сигурен, че малката си е хапнала през деня повече мед, затова не обърна внимание на липсата на апетит у нея. Но след малко тя стана и започна бързо да обикаля огнището, като правеше все по-големи обиколки.
— Не се отдалечавай много — провикна се след нея момчето, — може нещо да те отмъкне.
Всъщност той не се страхуваше от нищо, защото присъствието на слона, което дивите животни усещаха, и неговият рев, който стигаше до чувствителните им уши, ги държаха на почетно разстояние. Това гарантираше безопасността както на хората, така и на конете, защото дори най-страшните хищници на джунглата, като лъвът, пантерата и леопардът, предпочитат да нямат нищо общо със слона и да не се доближават много до бивните и хобота му.
Ала момичето не преставаше да обикаля наоколо все по-бързо, та Стас отиде при него и го попита:
— Хей, малка нощна пеперудке, какво обикаляш около огъня?
Той още беше весел, но започна да се тревожи, а тревогата му нарасна повече, когато Нели му отговори: — Не знам. Не мога да седя на едно място.
— Какво ти е?
— Нещо не ми е добре, някак си ми е особено…
Внезапно тя опря глава на гърдите му и сякаш признавайки се за виновна, извика с покорен, разтреперан от сълзи глас:
— Сташек, аз, изглежда, съм болна. — Нели!!
След това той сложи ръка на челото и, което беше сухо и същевременно студено. Тогава я взе на ръце и я понесе към огнището.
— Студено ли ти е?
— И студено, и горещо, но повече студено.
Зъбките й тракаха, а тялото й се разтърсваше от непрекъснати тръпки. Стас вече ни най-малко не се съмняваше, че тя се е разболяла от тропическа треска.