Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)

Откъм разливите, които реката образуваше под водопада, се чуваше меланхоличното крякане на жабите. Светулки, подобни на големи блуждаещи звезди, прелитаха от бряг на бряг между бамбуковите и арумови горички.

Но когато облаците покриеха за известно време звездното небе и започнеше да вали дъжд, ставаше много тъмно, а във вътрешността на баобаба — мрачно като в изба. Стас поръча на Меа да стопи мас от убитите животни и да приспособи лампа от една тенекиена кутийка, която постави под горната хралупа, наречена от децата прозорец. Светлината, която се излъчваше от прозореца, се виждаше надалеч и отпъждаше дивите животни, но пък привличаше прилепите, а дори и птиците, та Кали трябваше да направи в отвора особена преграда от тръни, като тази, с която затваряше през нощта долния отвор.

Ала през деня при хубаво време децата напускаха „Краков“ и обикаляха по целия нос. Стас се впускаше на лов за антилопи ариели и щрауси, чиито многобройни ята се появиха край коритото на реката, а Нели ходеше при своя слон, който отначало ревеше само за храна, но след това започна да реве и когато му ставаше скучно без малката приятелка. Винаги я посрещаше с видима радост и веднага наостряше своите грамадни уши още щом чуеше отдалеч гласа или крачките й.

Веднъж, когато Стас беше отишъл на лов, а Кали ловеше отвъд водопада риба, Нели реши да отиде при скалата, която затваряше прулома, за да види как Стас ще се справи с нея и дали е предприел вече нещо. Заета с обеда, Меа не забеляза нейното отсъствие, а момичето, събирайки по пътя цветчетага от особената бегония, която растеше в изобилие сред скалните отломъци, стигна до наклона, по който преди бяха излезли от клисурата, и като слезе надолу, намери се при скалата. Огромният блок, откъснат от скалатамайка. затваряше както и преди гърлото на прулома, ала Нели забеляза, че между него и стената има широко място, през което може да се провре дори възрастен човек. Тя се поколеба за момент, след това премина и се намери от другата страна. Но там имаше завой, който трябваше да се премине, за да се стигне до широкия ръкав, затворен от водопада. Нели започна да разсъждава: „Ще отида още мъничко, по-нататък, ще надникна зад скалата, ще погледна веднъж слона, който въобще няма да ме види, и ще се върна“. Като размишляваше така, крачка по крачка тя отиваше все по-далеч, докато стигна мястото, където пруломът се разширяваше изведнъж и образуваше малка котловинка, и видя слона. Беше обърнат гърбом към нея, с хобот, потопен във водопада, и пиеше вода. Това я окуражи и като се притисна към скалната стена, тя пристъпи още няколко крачки, след това още няколко и тогава огромното животно, като искаше да облее страните си с вода, вдигна глава, видя момичето и веднага тръгна към него.