Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Ака, ака! — извика Стас, подражавайки на негъра. И започна да се смее.
След известно време Кали се успокои напълно и когато приседна до приготвеното от Меа ядене, оказа се, че моментната уплаха не беше отнела апетита му, защото освен порцията сушено месо, той изяде и суровия дроб на жребчето на зебрата, без да се смятат, дивите смокини, които имаше в изобилие от растящата наблизо смоковница. Следтова двамата със Стас се върнаха при дървото, където имаше още много, работа. Изхвърлянето на гнилака, въглените, стотиците изгорели бръмбари и големи стоножки, както и над. десетина изпечени прилепа, им отне повече от два часа. Стас дори се учудваше, чеприлепите са могли да живеят в непосредствено съседство със змията, но се досети, че огромният питон или е пренебрегвал дребните животни, или като не е могъл да се увие около нещо във вътрешността на дънера, не ги е достигал. Горещината от въглените, предизвиквайки падането на гнилите пластове, отлично прочисти вътрешността и нейният вид зарадва много Стас, защото беше широко като в голяма стая, където можеха да се подслонят не четирима, а десет души. Долната хралупа представляваше врата, горната — прозорец, благодарение на който в огромния дънер не беше нито тъмно, нито задушно. Стас помисли да раздели цялата площ с платната от палатката на две стаи, едната от които предназначена за Нели и Меа, а другата за него, Кали и Саба. Дървото не беше изгнило чак до повърхността на дънера, та дъждът нямаше да прониква в средата и за да се предпазят напълно от него, беше достатъчно над двете хралупи да вдигнат и подпрат кората по такъв начин, че да се образува стряха. Решиха да насипят пода с изсушен на слънцето пясък край реката и да го постелят със сух мъх.
Работата наистина беше тежка, особено за Кали, защото освен това той трябваше да опушва месо, да пои конете и да мисли за храна на слона, който непрекъснато ревеше за ядене. Ала младият негър се залови за уреждането на новото жилище с голямо желание, дори с ентусиазъм и обясни причината на Стас по следния начин:
— Когато великият господар и бейби — каза той с ръце на кръста — заживеят в дърво, Кали няма да прави за нощуване голяма зериба и може да лентяйствува всяка вечер.
— Обичаш ли да лентяйствуваш? — попита Стас.
— Кали е мъж, затова Кали обича лентяйствува, а трябва да работят само жени.
— Все пак виждаш, че аз работя за бейби .
— Но пък когато бейби порасне, ще бъде длъжна работи за велики господар, а ако не поиска, великият господар сигурно ще я бие.
Ала при самата мисъл, че бейби може да бъде бита, Стас скочи като ужилен и изкрещя с гняв:
— Глупако, ти знаеш ли коя е бейби?
— Не — отвърна изплашено черното момче.
— Бейби е … е … добър …. Мзиму! Кали чак седна от учудване.
И след завършване на работата той се приближи плахо към Нели, след това падна по очи пред нея и започна да повтаря макар и не със стреснат, а с молещ глас: — Ака! Ака! Ака!…
А „добрият Мзиму“ ококори своите чудни, сини като морето очи, без да разбира въобще какво се е случило и какво иска Кали.
XXVIII
Новото жилище, което Стас нарече „Краков“, беше подредено за три дни. Преди това обаче поставиха в „мъжката стая“ основния багаж и през време на силния порой четиримата младежи намериха отличен подслон в огромния дънер, преди още жилището да бъде завършено. Дъждовният период започна усилено, но това не бяха нашите дълги есенни дъждове, през време на които небето се забулва с черни облаци и скучната, омръзваща киша продължава цяла седмица. Тук вятърът прогонваше по петнайсет-двайсет пъти на ден пухкави облаци по небето, които обилно къпеха земята, след това отново блясваше ясно слънце, сякаш току-що изкъпано, и заливаше със златна светлина скалите, реката, дърветата и цялата джунгла. Тревите растяха почти видимо. Дърветата се покриваха с повече листа и докато падне старият плод, завързваше се нов. От съдържащите се във въздуха водни струйки, гой стана толкова прозрачен, че дори далечните предмети ставаха напълно ясни и погледът стигаше в безкрайното далечно пространство. По небето се простираха приказни седмоцветни дъги, а водопадът почти непрекъснато беше украсен с тях. Краткотрайните сутрешни и вечерни зари трептяха с хиляди чудесни блясъци, каквито дори и в Либийската пустиня децата не бяха виждали.
Най-ниските, разположени близо до земята облаци придобиваха вишнев цвят, горните, по-добре осветени, се разливаха във вид на езера от пурпур и злато, а дребните пухкави облачета се превръщаха в рубини, аметисти и опали. Между едната и втората дъждовна вълна нощем месецът превръщаше капчиците роса по листата на мимозите и акациите в брилянти, а светлината на зодиака светеше в освежения въздух по-ясно отколкото през другите годишни времена.