Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Нели започна да милва хобота отначало с една ръка, внимателно, след това с двете, докато го обхвана с две ръце и го притисна към себе си с цялата си детска дозерчивост.
Слонът пристъпваше от крак на крак и продължаваше радостно да гъргори.
А след малко обви с хобота си дребното тяло на момиченцето и като го вдигна нагоре, започна леко да го люлее наляво и надясно.
— Още! Още! — викаше развеселена Нели.
Играта продължи доста дълго, след което напълно окураженото момиче си измисли нова игра. Стъпи на земята и се опитваше да се покатери по предните крака на слона като по дърво, или като се криеше под него, питаше го може ли да я намери. При тези лудории забеляза нещо особено: в предните и особено в задните крака на слона стърчаха много тръни, от които огромното животно не можеше да се освободи, първо, защото с хобота си не достигаше свободно задните си крака и второ, изглежда се страхуваше да не се нарани пръстът, с който завършва хоботът му, а без него щеше да загуби цялата си сръчност и ловкост. Нели съвсем не знаеше, че тези тръни от бодливи храсти по краката на животните са истинска напаст за слоновете в Индия и още повече в африканските джунгли. Понеже й стана жал за добродушния гигант, тя без много да се замисли, клекна под краката му и започна внимателно да изважда най-големите, а след това и по-малките бодили, като не преставаше да бъбри и да уверява слона, че няма да остави нито един. Той прекрасно разбра за какво става дума и като превиваше крака в коленете, показваше, че и в ходилата между копитата, които покриват пръстите, също има тръни, причиняващи му още по-големи болки.
В това време Стас се върна от лов и попита Меа къде е малката госпожица. Негърката му отговори, че тя сигурно е в дървото и той се канеше вече да надникне в баобаба, когато изведнъж му се стори, че дочува гласа й от дъното на клисурата. Не вярвайки на ушите си, той веднага хукна към брега и като погледна надолу, изтръпна. Момичето седеше под гиганта, който беше толкова спокоен, че ако не си мърдаше хобота и ушите, можеше да се сметне за издялан от камък.
— Нели! — извика Стас.
Заета с работата си, тя му отвърна весело:
— Сега, сега!
Тогава момчето, което не се колебаеше пред опасностите, с една ръка вдигна нагоре пушката, с другата се хвана за голото стъбло на лианата и като я обхвана с крака, за един миг се спусна на дъното на клисурата.
Слонът размърда неспокойно уши, но в същия момент Нели стана и като прегърна хобота му, рече бързо:
— Не се бой, слончо, това е Стас.
Стас веднага забеляза, че не я грози никаква опасност, но краката му още трепереха, сърцето му биеше силно и докато да се успокои от видяното, говореше с глух, пропит от съжаление и гняв глас.
— Нели, Нели, как си могла да постъпиш така?!…
А тя започна да се оправдава, че нищо лошо не е направила, защото слонът е кротък и вече напълно опитомен, че искала само веднъж да го погледне и да се върне, но той я задържал и започнал да си играе с нея, че я люлеел много внимателно и че, ако Стас пожелае, ще полюлее и него.
И като говореше така, тя хвана с една ръка края на хобота и го приближи към Стас, а другата ръка размаха налЯво-надясно и рече на слона: — Полюлей и Стас, слончо!
Умното животно се досети, по движението и какво иска от него, и Стас, обхванат през кръста при панталонките, за миг се намери във въздуха. Имаше някакво странно забавно противоречие между неговата все още гневна физиономия и люлеенето над земята, та малката „Мзиму“ започна със сълзи да се смее, да ръкопляска и вика както преди малко:
— Още, още!
А тъй като не е възможно човек да запази съответната сериозност и да поучава другите, когато виси на края на хобота на слон и въпреки волята си прави движения като същинско махало, момчето започна накрая също да се смее. Но след известно време, като усети, че движенията на слона стават все по-бавни и той има намерение да го постави на земята, ненадейно му хрумна следната идея: възползувайки се от мига, когато се намери близо до огромното ухо, хвана се за него с две ръце, светкавично се изкачи на главата и седна на врата на слона.
— Аха — викна към Нели отгоре, — нека разбере, че той трябва мен да слуша.
И започна да шляпа слона с ръка по главата с вид на победител и господар.
— Добре! — извика Нели отдолу. — Но как ще слезеш сега?
— Дребна работа — отвърна Стас.
И той спусна крака по челото на слона, обхвана с тях хобота му и се смъкна по него като по дърво.
— Ето как ще сляза!…
След това двамата се заеха да вадят останалите тръни от краката на слона, който с необикновено търпение се поддаваше на грижите им.