Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Защо?
——
1 Корнак (фр.) — водач на слон. — Б. пр.
— Защото ако го освободя, преди да се е опйтомил напълно и да се е привързал към нас, той веднага ще си отиде.
— О! Той няма да ме остави.
— Ти си мислиш, че и той вече е станал като мен! — отвърна малко нетърпеливо Стас.
По-нататъшният разговор беше прекъснат от идването на Кали, който донесе убитата зебра и нейното малко, удушено от Саба. Кучето имаше късмет, че бе отишло с Кали и не присъствуваше на случката с боата, защото щеше да хукне след нея и достигайки я, да загине в смъртоносните й прегръдки, докато Стас успее да му се притече на помощ.
Ала за удушеното жребче на зебрата Нели му издърпа ушите, но това изглежда, не го трогна много, защото дори не прибра изплезения си език, с който дотича от лова.
През това време Стас каза на Кали, че възнамерява да устрои жилище в дървото и му повтори случилото се при опушването на дънера с дим и как слонът се беше справил със змията. Мисълта да заживеят в баобаба, който можеше да ги предпази не само от дъжда, а и от дивите животни, много се хареса на негъра, но той никак не одобри постъпката на слона.
— Слон глупав — каза той, — затова хвърли ниока (змията) в гърмящата вода, но Кали знае, че ниока е добра за ядене, затова ще я потърси под гърмящата вода и ще я опече, защото Кали е умен и дънки.
— Дънки си, съгласен съм! — отвърна Стас. — Но нима ще ядеш змията?
Ниока добра — повтори Кали.
И като посочи убитата зебра, добави: По-хубава от тази ниама.
След това двамата отидоха при баобаба и се заеха с подреждането на жилището. Кали намери край реката плосък камък, голям колкото сито и като го постави в дънера, насипа върху него разжарени въглени, а след това притуряше нови, като внимаваше гнилакът в дънера да не се запали и опожари цялото дърво. Каза, че прави това, та „нищо да не ухапе великия господар и бейби“. И се оказа, че предпазливостта му не беше излишна, защото щом димът изпълни вътрешността на дървото и започна да се разнася навън от цепнатините на кората изпълзяха най-различни същества: бръмбари с черен и вишнев цвят, мъхести паяци, големи колкото сливи, гъсеници, дебели като пръст и противни,покрити сякаш с бодли, а при това отровни сколопендри1, чието ухапване може да предизвика дори смърт. Според това, което
——
1 Сколопендра — животно от класа на многоножките. — Б, пр.
ставаше извън дънера, беше лесно да се предположи колко такива същества са загинали от дима вътре. Тези, които падаха от кората и от по-ниските клони в тревата, Кали безмилостно смачкваше с камъни, като непрекъснато наблюдаваше горната и долна хралупа, сякаш се страхуваше, че всеки миг от тях ще изскочи нещо ново.
— Какво гледаш? — попита го Стас. — Мислиш ли, че в дървото може да се укрива друга змия?
— Не, но Кали се бои от Мзиму.
— Какво е това „Мзиму“?
— Зъл дух.
— Видял ли си някога през живота си Мзиму?
— Не, но Кали слушал ужасен шум, който прави Мзиму в колибите на магьосниците.
— Значи вашите магьосници не се боят от него?
— Магьосниците умеят да го омагьосат, след това обикалят колиби и казват, че Мзиму се сърди, та негри носят на Мзиму банани, мед, помба1, яйца и месо, за да омилостивят Мзиму.
Стас сви рамене.
— Личи си, че е добре у вас да бъдеш магьосник. Но може би тази змия е била Мзиму?
Кали отрицателно поклати глава.
— Тогава не слонът щеше убие Мзиму, а Мзиму убие слона. Мзиму е смърт …
Някакъв странен тропот и шум в дървото внезапно прекъсна разговора. От долната хралупа бухна особен кафеникав прахоляк, след което отново се чу още по-силен тропот от предишния.
За един миг Кали се хвърли по очи на земята и започна да крещи пронизително:
— Ака! Мзиму! Ака! Ака! Ака!
В първия миг Стас също се отдръпна, но веднага се овладя и когато притичаха Нели и Меа, започна да им обяснява какво вероятно се беше случило.
— Изглежда — каза той, — разширявайки се от температурата, цели пластове гнилак в дънера са паднали и са засипали въглените. А той си мисли, че това е Мзиму . Меа, плисни обаче няколко пъти вода в хралупата, защото ако въглените не са угаснали поради липсата на въздух, гнилакът ще се подхване и дървото може да изгори.
След това, като видя, че Кали все още лежи и не престава да повтаря ужасен „ака!“, „ака!“, той взе пушката, с която обикновено стреляше по токачки, гръмна в хралупата и каза, побутвайки с приклада момчето по рамото:
— Твоят Мзиму е убит. Не се бой.
——
1 Поиба — вино, приготовлявано от сорго — Б. а.
Кали се понадигна, но остана на колене.
— О, велики, велики господарю!… Господар не се бои дори от Мзиму?