Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Скоро след като платнището на входа се спусна зад Мейгдин, Файле остави чашата си и се разсмя неудържимо, тупайки с пети по килима.
— О, ако знаеш колко ми харесва тя, Перин. Какъв дух има! Обзалагам се, че щеше да ти оскубе брадата заради онези знамена, ако не бях те отървала. О, да. Дух!
Перин изсумтя. Само това му липсваше — още една жена, която да му скубе брадата.
— Обещах на господин Джил да се погрижа за тях, Файле, но… Можеш ли да познаеш какво ме помоли Лини? Поиска да оженя Мейгдин за онзи чешит Таланвор. Ей така, да ги изправя един до друг и да ги оженя, без да ги питам! Тя твърди, че го искали. — Напълни си чаша с чай и се отпусна в стола, освободен от Мейгдин, без да обръща внимание на тревожното му скърцане. — Във всеки случай тази глупост е най-малката ми грижа. Господин Джил казва, че Амадор е завзет от сеанчанците и му вярвам. Светлина! Сеанчанците!
Файле обаче затупа с пръсти горната си устна и зарея поглед нанякъде.
— Така май ще е най-добре — промълви тя умислено. — Повечето слуги се държат по-добре, когато са женени. Може би аз трябва да го уредя. И за Бреане също. Както хукна оттук да провери какво става с онзи, едрия, веднага щом си почисти лицето, подозирам, че и те отдавна е трябвало да се оженят. Така й блещукаха очите… Не бих приела слугите ми да се държат по този начин, Перин. Не ги ли оженим, ще има само сълзи, караници и цупене. А с Бреане ще е по-тежко, отколкото с него.
Перин я зяпна.
— Ти чу ли ме? — каза той бавно. — Сеанчанците са завзели Амадор! Сеанчанците, Файле!
Тя се сепна — тя май наистина мислеше за женитбата на тия жени! — а после му се усмихна насмешливо.
— Амадор все още е далече, а ако наистина ги срещнем тези сеанчанци, сигурна съм, че ще се справим с тях. В края на краищата ти дори мен научи да кацам на китката ти, нали? — Това го твърдеше самата тя, въпреки че досега не беше забелязвал подобни признаци.
— Те може да се окажат малко по-трудни от теб — отвърна той сухо и тя отново се усмихна. Миришеше на изключително доволна, странно защо. — Мисля да изпратя Трейди или Нийлд да предупредят Ранд, каквото и да каза той. — Тя поклати ядосано глава и усмивката й се изпари, но той продължи: — Ако знаех как да го намеря, щях да го направя. Трябва да има някакъв начин да му пратя вест, без никой друг да научи за нея. — Ранд беше настоял за това повече от тайната за Масема. Перин беше уж прогонен от Ранд и никой не трябваше да узнае, че между двамата е останало нещо друго, освен враждебност.
— Той го знае, Перин. Сигурна съм. Мейгдин е видяла гълъбарници из цял Амадор, а сеанчанците това явно не ги интересува. Досега всеки търговец, който върти сделки с Амадор, трябва да го е чул, а също и Бялата кула. Повярвай ми, Ранд също го знае вече. Трябва да повярваш, че той знае най-добре. Поне за това. — Не бе много уверена.
— Може би — промърмори раздразнено Перин. Той самият се стараеше да не се безпокои за здравомислието на Ранд, но самият Ранд с тази негова подозрителност караше Перин да се чувства като малко дете, нагазило в росна ливада. Колко ли вярваше Ранд дори на него? Ранд премълчаваше разни неща, кроеше планове, които не споделяше.
Перин въздъхна, отпусна се на стола и отпи дълбоко от чая. Истината си беше, че побъркан или не, Ранд все пак беше прав. Ако Отстъпниците заподозряха какво е намислил, или Бялата кула, щяха да измислят някакъв начин да катурнат наковалнята върху краката му.
— Мога поне да лиша очите и ушите на Кулата от поводи за още приказки. Този път наистина ще изгоря онова проклето знаме. — И Вълчата глава също. Можеше да си играе колкото иска на лорд, но без проклетия пряпорец!
Пълните устни на Файле се присвиха осъдително и тя леко поклати глава. Смъкна се от стола, коленичи до него и го хвана за китките. Перин срещна равния й поглед с тревога. Когато го погледнеше толкова напрегнато, така сериозно, винаги се канеше да му каже нещо много важно. Или така да го обърка, че да не различава предно от задно. Мирисът й не му показа нищо. Опита се да престане да я души — твърде лесно щеше да изгуби самообладание и тогава тя наистина щеше да му качи на главата. Едно нещо беше научил, откак се бе оженил: с една жена човек трябва винаги да е нащрек. Твърде често дори и това се оказваше недостатъчно — всички жени правеха каквото си искат също като Айез Седай.
— Може би ще го премислиш, съпруже — измърмори тя. Тънка усмивка изви устните й, сякаш отново беше прочела мислите му. — Съмнявам се, че някой от всички, които са ни видели, откакто влязохме в Геалдан, знае какво означава Червеният орел. Но около град като Бетаал някои ще знаят. И колкото по-дълго се наложи да гоним Масема, толкова по-вероятно е.