Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Мейгдин се втренчи в Лини и устата й се размърда беззвучно — изглеждаше слисана повече и от Перин. Но отново го изненада. Вместо да избухне срещу белокосата жена, тя бавно си пое дъх и го погледна право в очите.
— Лини е напълно права. Нямам право да ви говоря така, лорд Айбара. Извинявам се. Покорно. И ви моля за прошка. — Покорно? Челюстта й се беше стегнала упорито, тонът й беше надменен като на Айез Седай, а мирисът й показваше, че е готова дупка да изгризе в нещо.
— Имате я — отвърна набързо Перин. Което, изглежда, изобщо не я усмири. Усмихна се и може би смяташе да изрази благодарност, но той чу как зъбите й изскърцаха. Наистина ли всички жени бяха луди?
— Сгорещили са се и са изцапани от пътя — каза Файле, най-сетне решила да се намеси, — а и както разбирам, последните няколко часа са били трудни за тях. Ейрам може да покаже на мъжете къде да се почистят. Аз ще отведа жените с мен. Ще поръчам да донесат влажни кърпи, за да си умиете лицата и ръцете — каза тя на Мейгдин и Лини. — Даде знак на Бреане и двете подкараха жените към палатката. Перин кимна на Ейрам и той също даде знак на мъжете да го последват.
— Като свършите с миенето, господин Джил, бих искал да поговоря с вас — каза Перин.
Все едно че им беше направил второ въртящо се огнено колело. Мейгдин се извърна рязко и го зяпна, а другите две жени замръзнаха на място. Таланвор изведнъж стисна дръжката на меча си, а Балвер се изправи на пръсти и занаднича иззад вързопа си, местейки глава ту наляво, ту надясно. Чак вълк не беше май; по-скоро птица, пазеща се от котки. Дебелият мъж, Бейзъл Джил, изтърва вещите си и подскочи на цяла стъпка над земята.
— Ха, Перин — изпелтечи той и свали сламената си шапка. Потта се застича на вадички по прашните му бузи. Той се наведе да вдигне вързопа си, промени си решението и припряно се изправи. — Исках да кажа лорд Перин. Аз, аа… помислих, че си ти, но… но като гледам как ти викат лорд, рекох, че няма да искаш да се познаваш със стария ханджия. — Отри с платнена кърпа почти плешивото си теме и се изсмя нервно. — Разбира се, че ще поговорим. Миенето може да почака.
— Здрасти бе, Перин — избоботи едрият мъжага. С тежките си, полупритворени клепачи, Ламгвин Дорн изглеждаше ленив, въпреки мускулите и белезите по лицето и ръцете си. — Чухме ние, че младият Ранд станал Преродения Дракон, двамата с господин Джил. Трябваше да се сетя, че и ти трябваше да се появиш отнякъде. Перин Айбара е свестен човек, госпожо Мейгдин. Мен ако питате, можете да му доверите каквото се сетите. — Не беше ленив, нито беше глупав.
Ейрам врътна глава нетърпеливо и Ламгвин заедно с останалите двама го последваха, но Таланвор и Балвер затътриха крака, хвърляйки учудени поглед към Перин и господин Джил. Загрижени погледи. Към тях и към жените. Файле също така ги беше подкарала отново, въпреки че и те мятаха крадешком погледи към Перин и господин Джил, и към мъжете, мъкнещи се след Ейрам. Изведнъж като че ли не бяха особено доволни, че ги разделят.
Господин Джил затри потното си чело с кърпата и се заусмихва неловко. Светлина, защо миришеше уплашено? От него ли го беше страх? От един човек, свързан с Преродения Дракон, повел войска, колкото и малка да беше, и заплашващ Пророка? Преспокойно можеше да се добави и една Айез Седай със затъкната уста. Пак той щеше да излезе виновен за това, така или иначе. „Не, — помисли си кисело Перин, — всичко това едва ли може да изплаши някого чак толкова.“ Всички те сигурно се страхуваха, че ще ги избие до един.
Реши да поуспокои малко господин Джил и го отведе под един голям дъб на стотина крачки от червено-бялата палатка. Повечето листа на голямото дърво бяха окапали, а половината от останалите бяха прежълтели, но масивният клонак предлагаше достатъчно сянка и някои от едрите му чворести коренища стърчаха достатъчно над земята, за да послужат за сядане. Перин беше използвал един от тях точно за тази цел, докато разставяха лагера. Колчем се опиташе да свърши нещо полезно, все се намираха десет чифта ръце да му го издърпат.
Бейзъл Джил не се отпусна, колкото и да го подпитваше Перин за „Кралски благослов“, хана му в Кемлин, или да му припомняше за собственото си гостуване там. Но пък навярно споменът на Джил за онова гостуване едва ли беше най-подходящ да се отпусне човек, с Айез Седай, приказките за Тъмния и внезапното им бягство през нощта. Стоеше плахо, притиснал вързопа си до гърдите, и отвръщаше с по две-три думи, като ближеше пресъхналите си устни.