Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Перин замърмори под нос за глупостите им. Бяха станали хора на Файле до мозъка на костите си и това, че й беше съпруг, не означаваше почти нищо. Вярно, Ейрам държеше ревностно на вниманието му, но поне споделяше привързаността му към Файле. Докато влизаше, усети с гърба си втренчените погледи на младите идиоти. Файле щеше да му съдере кожата, ако разбереше, че се надява да предпазят нея от неприятности.
Палатката беше висока и просторна, с постлан на пода дебел килим с шарки на цветя и малко мебели, предимно сгъваеми, за да може да се съберат в една кола. Тежкото огледало на стойка не беше от тях. С изключение на обкованите с бронз сандъци, покрити с везани покривки и подредени по два един до друг за допълнителни маси, всичко останало беше покрито с ярка позлата, чак до умивалника и огледалото над него. Дузината светилници с огледала правеха вътрешността почти толкова ярка, колкото навън, въпреки че беше по-хладно и имаше дори два гоблена, твърде пищни за вкуса на Перин. С прекалено строги, ъглести фигури на птици и цветя, подредени в редици и под резки ъгли. Добрайн им ги беше осигурил, за да пътуват като кайриенски благородници, въпреки че Перин се бе постарал да „изгубят“ по пътя най-безвкусното. Огромното легло например — ужасна тъпотия да го мъкнеш по път. Само то беше запълвало почти цяла кола.
Файле и Мейгдин седяха сами, с чаши със сребърен обков в ръцете. Приличаха на жени, които още се проучват, външно усмихнати, но с леко присвити очи, и сякаш се вслушваха в неща, криещи се зад думите, така че човек не можеше да предвиди дали в следващия момент ще се прегърнат, или ще извадят ножове. Е, според него повечето жени нямаше да стигнат чак до ножовете, но Файле като нищо бе способна. Мейгдин изглеждаше далеч не толкова съсипана от пътя, както преди. На мозаичната масичка между тях имаше още чаши и една висока запотена сребърна кана, от която се излъчваше ментовият аромат на билков чай. Двете жени се огледаха при влизането му и за миг на лицата и на двете се изписа едно и също хладно изражение на учудване кой е решил да им се натрапи точно сега и крайно недоволство, че ги прекъсват. Файле поне набързо си го смекчи с усмивка.
— Господин Джил ми разказа за преживелиците ви, госпожо Дорлайн — каза той. — Трудни дни сте имали, но можете да сте сигурна, че тук ще сте в безопасност, докато не решите да си тръгнете. — Жената измърмори благодарност над ръбчето на чашата си, но замириса тревожно и очите й се впиха в него напрегнато, мъчейки се да го прочетат като книга.
— Мейгдин също ми разказа историята си, Перин — каза Файле, — и аз имам едно предложение за нея. Мейгдин, ти и приятелите ти сте преживели трудни месеци и както разбирам от думите ти, нищо добро не ви чака скоро. Приемете да останете на служба при мен, всички. Пак ще сте на път, но условията ще са много по-добри. Плащам добре и като господарка не се държа зле със слугите си. — Перин веднага сподели одобрението си. Щом Файле искаше да удовлетвори капризите си, приемайки безпризорни хора, той поне също искаше да им помогне. Може би все пак с него щяха да са в по-голяма безопасност, отколкото да се скитат сами в това трудно време.
Мейгдин се задави с чая и едва не изтърва чашата си. Примигна към Файле, отривайки намокрената си брадичка с поръбената с дантела ленена кърпа, и столът й леко изпращя, като се обърна да изгледа Перин от глава до пети.
— Аз… благодаря ви — най-сетне бавно отвърна тя. — Мисля, че… — Още един поглед към Перин и гласът й набра сила. — Да, благодаря ви и приемам с благодарност любезното ви предложение. Трябва да го споделя със спътниците си. — Стана, поколеба се за миг, докато оставяше чашата си на подноса, и полите й се проснаха в реверанс, достоен за кралски дворец. — Ще се постарая да ви служа добре, милейди — добави тя с равен глас. — Мога ли да се оттегля? — Файле кимна, тя приклекна и отстъпи цели две крачки заднишком, преди да се обърне. Перин се почеса по брадата. Още една, която ще му се сгъва в поклони непрекъснато.