Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Тези, които тя беше изпратила рано заранта, току-що се бяха върнали, тъй като жените от тази група тъкмо си сваляха роклите, които по необходимост бяха облекли през деня. Дори една жена, облечена като мъж, щеше да привлече внимание в Бетаал, да не говорим за пет. Из полянката се вихреха поли и блузи, палта, ризи и панталони. Жените се стараеха да си повярват, че не ги притеснява, че се събличат пред други, включително и мъже, след като айилките явно го правеха, но припряността и задъханото им дишане издаваха преструвката. Мъжете пристъпяха неловко от крак на крак и извръщаха глави, разкъсвани между желанието да гледат възпитано настрани и да ги наблюдават с интерес, както смятаха, че биха постъпили айилцйте. Файле се загърна още по-плътно в робата — не можеше да се облече повече, без със сигурност да разбуди Перин, но не се и престори, че й е приятно. Не беше доманка да кани слугите си в банята.
— Простете, че толкова закъсняхме, милейди Файле — рече задъхано Селанде, докато навличаше палтото си. Резкият кайриенски акцент се долавяше в гласа на нисичката жена. Не беше висока дори за кайриенка. Перчеше се обаче доста убедително, килнала дръзко глава на една страна и изпънала рамене. — Щяхме да се върнем по-бързо, но стражите на портите доста ни досадиха, докато ни пуснат.
— Досадиха ли ви? — възкликна Файле. Защо само не можа тя да отиде и да види всичко със собствените си очи? Да беше пратил Перин нея вместо оная фръцла. Не, за Берелайн не биваше да мисли. Перин не беше виновен. Това си го повтаряше по двадесет пъти на ден, като молитва. Но защо беше толкова сляп този човек? — Как ви досадиха? — Вдиша притеснено. Неприятностите със собствения й съпруг не биваше да влияят на тона й, когато говореше с васалите си.
— Нищо особено, милейди. — Селанде закопча колана с меча си. — Пуснаха едни с фургони пред нас, без изобщо да му мислят, но се притесниха да пуснат безпомощни жени навън в нощта. — Няколко от жените се разсмяха. Петимата мъже, които бяха отишли в Бетаал, се размърдаха раздразнени, несъмнено защото ги бяха взели за недостатъчна закрила. Останалите Ча Файле се струпаха в плътен полукръг зад десетимата, загледани във Файле и заслушани внимателно. Лунните сенки заиграха по лицата им.
— Кажи ми какво видяхте — нареди Файле с по-спокоен тон. Много по-добре.
Селанде докладва най-подробно и въпреки съжалението си, че не бе могла да отиде с тях, Файле трябваше да признае, че бяха видела почти толкова, колкото можеше да пожелае. Улиците на Бетаал били безлюдни дори в най-оживените часове на деня. Хората се задържали повече в домовете си, доколкото е възможно. Малцина търговци се осмелявали да идват в тази част на Геалдан и храната от околностите едва стигала, за да се нахранят всички. Повечето градски хора изглеждали наплашени от това, което става зад градските стени, и потъвали все по-дълбоко в апатия и безнадеждност. Всички държали устите си затворени поради страх от шпионите на Пророка, както и очите си, от страх да не ги вземат за шпиони. Пророка имал силно влияние. Например, въпреки разбойническите банди, върлуващи по околните хълмове, уличните крадци били изчезнали из Бетаал. Говорело се, че наказанието на Пророка за кражба било да се отсекат ръцете на крадеца. Въпреки че това, изглежда, не важеше за собствените му следовници.
— Кралицата обикаля всеки ден из града, показва се пред хората, за да поддържа духа им — продължи Селанде, — но не мисля, че това помага много. Дошла е тук на юг, за да напомни на хората, че си имат кралица; по други места сигурно е имала по-голям успех. Личната й гвардия е придадена към стражата по стените и с нея са останали само няколко войници. Сигурно така хората се чувстват по-защитени. Докато не си отиде. За разлика от всички останали, Алиандре явно не се страхува, че Пророка ще дойде да щурмува стените. Разхожда се сама из градините на лорд Телабин сутрин и вечер и държи при себе си само няколко души, които прекарват повечето време в кухните. Всички в града изглежда са не по-малко загрижени за храната, за колко дълго ще стигне, както и заради Пророка. Честно казано, милейди, въпреки цялата стража по стените, според мен ако Масема се появи сам-самичък пред портите, ще му предадат града.
— Като нищо ще го предадат — вметна презрително Мералда. — И за милост ще молят. — Мургава и набита, Мералда беше на ръст колкото Файле, но присви глава пред навъсения поглед на Селанде и промърмори извинение. Нямаше съмнение кой предвожда Ча Файле. Самата Файле беше доволна от това, след като сами си го бяха наложили. Селанде беше най-умната от тях; освен може би Парелеан, и само Арела и Камайле бяха по-бързи от нея. А Селанде притежаваше и нещо в повече — стабилност, сякаш вече се беше натъквала на най-страшните неща в живота и оттук нататък нямаше от какво да се уплаши. Разбира се, искаше да си има белег като тези на някои от Девите. Самата Файле имаше няколко белегчета, с които всички те щяха да гордеят, но сам да си го търсиш беше идиотизъм. Добре поне, че не беше прекалено напориста в това отношение.