Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Направихме карта, както поискахте, милейди — завърши най-сетне дребничката жена и изгледа предупредително Мералда. — Отзад отбелязахме и палата на лорд Телабин, макар да се боя, че не е нищо особено, само градини и конюшни.
Файле не се и опита да отгадае чертите по хартията, която тя разгъна пред очите й под лунната светлина. Жалко, че не бе отишла лично — щеше да направи карта и на вътрешността на палата. Не. Стореното — сторено, както обичаше да казва Перин. И това беше достатъчно.
— Сигурни ли сте, че никой не претърсва фургоните, напускащи града? — Дори на бледата светлина можа да забележи объркването по лицата им. Никой не се досещаше защо бе пратила неколцина от тях в Бетаал.
Селанде не изглеждаше смутена.
— Да, милейди — отвърна тя спокойно. Твърде умна и достатъчно бърза.
Вятърът за миг се усили, листата по дърветата прошумоляха, мъртвият листак по земята също, и Файле съжали, че не притежава ущите на Перин. Носа и очите му също. Нямаше значение, ако някой я видеше с васалите й, но подслушвачите щяха да са друга работа.
— Много добре си се справила, Селанде. Всички. — Перин разбираше тукашните опасности не по-малко, отколкото още по̀ на юг. Разбираше ги, но като повечето мъже разсъждаваше колкото с ума си, толкова и със сърцето си. Една жена трябваше да е практична, да пази мъжа си от беди. Това беше най-първият съвет на майка й, когато се омъжи. — Още призови се връщате в Бетаал и ако получите вест от мен, ще направите ето какво…
Дори очите на Селанде се разшириха от изненада, когато продължи, но никой не промърмори и най-плахо възражение. Файле щеше да се изненада, ако го бяха направили. Указанията й бяха по същество. Рискове съществуваха, но при тези обстоятелства не изглеждаха много големи.
— Някакви въпроси? — попита накрая тя. — Разбрахте ли всички?
В един глас Ча Файле отвърнаха:
— Живеем, за да служим на своята лейди Файле.
А това значеше, че щяха да служат на любимия й вълчо, все едно дали ги искаше, или не.
Мейгдин се размърда в постелята си върху коравата земя и отвори очи. Това й беше името сега. Ново име, за един нов живот. Мейгдин, по майка й, и Дорлайн, по едно имение, което беше някога нейно. Нов живот срещу един стар и вече приключил, но връзките в сърцето й не можеха да се скъсат. А сега… сега…
Сухите листа леко изшумолиха и тя се надигна и видя смътния силует, крачещ между дърветата. Лейди Файле, връщаща се към палатката си от там, където бе ходила. Приятна млада жена, с добро сърце и сладкодумна. Все едно от каква порода беше съпругът й, тя със сигурност имаше знатен произход. Но млада. И неопитна. Това навярно щеше да е от полза.
Мейгдин отпусна глава на наметалото, което си беше увила за възглавница. Светлина, какво правеше тя тук? Да се хваща на служба като слугиня на една лейди! Не. Трябваше да заложи поне на увереността в себе си. Все още можеше да я намери. Можеше. Ако поровеше по-надълбоко. Дъхът й секна при шума на стъпките наблизо.
Таланвор тихо коленичи до нея. Беше без риза и лунните лъчи блестяха по гладките мускули на гърдите и раменете му, лицето му бе скрито в сенки. Лек ветрец разроши косата му.
— Що за лудост е това? — попита той тихо. — Да приемаш служба? Какво си намислила? И не ми говори глупости как си щяла да започнеш нов живот; не го вярвам. Никой не го вярва.
Тя се опита да се извърне, но той я докосна по рамото. Не приложи никакво усилие, но я спря като с оглавник. Светлина, дано само не се разтрепери! Светлината не я чу, но поне успя да запази гласа си спокоен.
— Ако не си забелязал, трябва да си намеря вече място в живота. По-добре слугиня на лейди, отколкото в някоя кръчма. Можеш да се чувстваш свободен да си вървиш, ако тази служба не те устройва.
— Ти не си абдикирала от ума си или от гордостта си, когато си се отказала от трона? — промълви той. Да я изгори Лини дано, че му го е казала! — Ако си решила да се преструваш, че си го направила, съветвам те да избягваш Лини да те хване насаме. — И й се изкиска! Изкиска й се, при това, ах, колко щедро! — Тя иска да си поговори с Мейгдин и подозирам, че няма да е толкова нежна с Мейгдин, колкото беше с Мургейз.