Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Видях ги лично — отвърна Джил и двамата с Лини се спогледаха колебливо. — И те самите се наричат така. Изненадан съм, че не го знаете. Светът сякаш е хукнал пред нас през целия път от Амадор. Тия сеанчанци искат хората да им се заклеват и изобщо не разбирам какво са намислили. Странни хора, с едни такива странни животни. — Гласът му стана напрегнат. — Като твари на Сянката. Големи, дето летят и носят хора, а и ония, дето са като гущери, само че са големи като коне и имат по три очи. Сам ги видях! Честна дума!
— Вярвам ви — отвърна Перин и пусна палтото на Джил. — И аз съм ги виждал. — При Фалме, където загинаха хиляда Бели плащове и се наложи да дойдат мъртвите герои от легендите, призовани от Рога на Валийр, за да отблъснат воините на Сеан чан. Ранд беше казал, че ще се върнат, но как бяха могли да го направят толкова скоро? Светлина! Щом бяха превзели Амадор, значи държаха вече и Тарабон, или по-голямата му част. Само глупак би убил елен, ако знае, че зад гърба му има ранена мечка. Колко ли бяха завзели? — Не мога да ви пратя веднага в Кемлин, господин Джил, но ако се позадържите малко повече с мен, ще се погрижа за безопасността ви. — Доколкото оставането с него изобщо беше безопасно. Пророка, Белите плащове, а сега може би и сеанчанците в добавка.
— Мисля, че сте добър човек — каза изведнъж Лини. — Боя се, че не ви казахме цялата истина, а може би трябваше.
— Лини, какви ги приказваш? — възкликна господин Джил и скочи. — Мисля, че просто е слънчасала — обърна се той към Перин. — Пък и всички сме уморени от пътя. Тя си въобразява странни неща понякога. Нали знаете как става понякога със старите хора. Хайде стига, Лини!
Лини отплесна ръката му, с която се опитваше да й запуши устата.
— Ти внимавай какви ги дрънкаш, Бейзъл Джил! Ще ти дам аз на тебе една „стара“! Мейгдин бягаше от Таланвор, така да се каже, а той наистина я задиряше. Всички нас гонеше, от четири дена насам, и за малко да избие и нас, и конете. Е, нищо чудно, че повечето време тя не е с ума си; вие мъжете завъртате ума на жените така, че да не могат да мислят, а после се правите на вода ненапита. Повечето от вас заслужавате човек ушите да ви скъса просто така. Момичето е изплашено! Тия двамата трябва да ги ожени някой и колкото по-скоро, толкова по-добре.
Господин Джил я зяпна, а самият Перин не беше сигурен дали и неговата уста не остана отворена.
— Не съм сигурен, че разбрах какво искате от мен. — отвърна бавно той, а белокосата жена се намеси, преди да е свършил.
— О, не ми се правете на задръстен. Няма да го повярвам дори за миг. Виждам, че имате повече ум от повечето мъже. Това е най-лошият ви навик на вас мъжете: да карате хората да повярват. че не виждате това, което ви е под носа. — Къде се дянаха всичките й приклякваяия? Скръстила ръце пред гърди, Лини го изгледа строго. — Е, ако ще ми се преструвате, ще ви го кажа направо. Този ваш лорд Дракон прави каквото си поиска, както чувам. Вашият Пророк хваща когото му попадне и ги жени на място. Много добре; хващате сега Мейгдин и Таланвор и ги оженвате. Той ще ви е благодарен, тя също. Когато й дойде умът.
Зашеметен, Перин извърна очи към господин Джил, който сви рамене и се ухили някак болнаво.
— Ще ми простите — обърна се Перин към навъсената старица, — но трябва да се погрижа за някои неща. — И бързо се отдалечи, оглеждайки се само веднъж през рамо. Лини тъкмо размахваше пръст на господин Джил и го хокаше въпреки протестите му. Ветрецът подухваше срещу Перин, така че не можеше да чуе какво си говорят. Всъщност и не искаше. Всички наистина бяха луди!
Берелайн можеше и да си има своите лични слугини и хващачи на крадци, но и Файле разполагаше с един вид прислуга. Двадесетина млади тайренци и кайриенци, седяха кръстосали крака недалече от палатката, жените в палта и панталони — и със запасани мечове, също като мъжете. Косите на всички не падаха под раменете и мъжете, както и жените, си ги бяха вързали назад с панделка, подражавайки на айилските опашки. Перин се зачуди къде ли са останалите — рядко се задържаха далече от Файле. Надяваше се, че не създават неприятности. Беше ги взела под крилото си, за да ги предпази от неприятности, както сама твърдеше, а Светлината знаеше, че щяха да се забъркат в такива, ако бяха останали в Кайриен с още много глупаци като тях. Според Перин, цялата им пасмина имаше нужда от един здрав ритник в задника, та да им дойде умът в главата. Да се дуелират, да си играят на джи-е-тох, да се правят на някакви си айилци. Идиотщина!
Щом Перин се приближи, Ласайл скочи. Бледа нисичка жена с червени лентички, закарфичени на реверите на сетрето й, с малки златни халкички в ушите и с такъв предизвикателен поглед, че някои от мъжете на Две реки си мислеха, че може би ще й хареса да я целунат, въпреки меча й. Но точно в този момент предизвикателството й беше кораво като камък. Миг след нея се изправи и Арела, висока и мургава, с коса, срязана късо като на Дева, и с дрехи с по-малко украса и от тези на повечето мъже. За разлика от Ласайл, Арела даваше ясно да се разбере, че по-скоро псе ще целуне, отколкото мъж. Двете понечиха уж да пристъпят към палатката, колкото да се изпречат на пътя на Перин, но един мъж с квадратна брадичка и в камизола с бухнали ръкави ги сгълча рязко и те пак си седнаха. Неохотно. Колкото до това, Парелеан подпря въпросната си квадратна брадичка с палец, сякаш премисляше. Първия път, когато Перин го беше видял, носеше брада като всички тайренци, но нали айилците бради не носеха.