Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Господин Джил — най-сетне рече Перин, — престанете да ме наричате „лорд Перин“. Не съм. Сложно е, но не съм лорд. Знаете го.
— Разбира се — отвърна закръгленият мъж и най-сетне реши да приседне на един от корените на дъба. Остави вързопа си на земята като че ли с голяма неохота. — Както кажете, лорд Перин. Аа, Ранд… Преродения Дракон… той наистина ли е решил лейди Елейн да получи трона? Не че не вярвам на думите ви, разбира се — добави той бързо. Смъкна проскубаната си капела и започна отново да си трие челото. Дори за толкова дебел мъж, сякаш се потеше два пъти повече, отколкото налагаше горещината. — Сигурен съм, че лорд Дракона ще направи точно така, както казвате. — Изсмя се треперливо. — Искахте да поговорим. И не за стария ми хан, сигурен съм.
Перин въздъхна отегчено. Беше смятал, че няма нищо по-лошо от стари приятели и съседи, които да ти се кланят и мънкат, но те поне понякога забравяха новото му положение и заговаряха каквото им е на ума. И никой от тях не се боеше от него.
— Вие сте далече от родния край — каза той кротко. Нямаше нужда да се бърза, не и с човек, който беше готов да припадне от страх. — Какво ви е доведо насам? Не са някакви неприятности, надявам се.
— Кажи му го направо, Бейзъл Джил. — кресна Лини: крачеше нагоре към дъба. — И внимавай, никакви бродерии. — Не се беше отдалечила за дълго, но кой знае как, беше успяла не само да си умие лицето и ръцете, а и да си прибере спретнато косата на бяла кифла на тила. И да изтупа повечето прах от простичката си вълнена рокля. Приклекна сдържано пред Перин, обърна се и размаха пръст на Джил. — Три неща дразнят безумно: болен зъб, стягащ патък и бъбрив мъж. Така че се придържай към въпроса и не разправяй на младия лорд неща, които не иска да чуе. — Тя изгледа за миг зяпналия ханджия предупредително, след което се фръцна изведнъж и отново ощастливи Перин с бърз реверанс. — Много обича той да слуша собствения си глас — като повечето мъже, — но сега ще ви го разкаже както му е редът, милорд.
Господин Джил я изгледа сърдито и промърмори нещо под нос. „Дърта кокалеста…“ — долови Перин с острия си слух.
— Това, което се случи, чисто и просто… — дебелият ханджия отново погледна навъсено Лини, но тя сякаш не забеляза, — беше, че имах малко работа в Люгард. Възможност да внеса малко вино. Но това, да речем, вас не ви интересува. Взех Ламгвин с мен, разбира се, както и Бреане, щото тя не го оставя и един час да не е пред очите й, освен когато не се наложи. А по пътя взехме, че срещнахме госпожа Дорлайн, госпожа Мейгдин, както й викаме, Лини и Таланвор. А, и Балвер. По пътя де. Към Люгард.
— Двете с Мейгдин бяхме по служба в Муранди — намеси се припряно Лини. — Преди да станат бъркотиите. Таланвор е ратник на Дома, а Балвер е секретар. Разбойници подпалиха имението и нашата господарка не можеше да си позволи да ни задържи повече, тъй че решихме да хванем пътя заедно, че да се пазим.
— Ама нали аз го разправях, Лини — измърмори господин Джил и се почеса зад ухото. — Та оня търговец на вино беше напуснал Люгард по някаква си причина и… — Той поклати глава. — Много е дълго, Перин. Лорд Перин де. Да прощаваш. Знаеш, че напоследък белята е навсякъде, тъй или инак. То като го погледнеш, тъкмо избягаме от една беля, и хоп — на друга, и все по-надалече от Кемлин отиваме. И ето ни тук, уморени и благодарни, че ще можем малко да отдъхнем. Накратко — толкоз.
Перин кимна замислено. Всичко това можеше да си е простата истина, макар да беше разбрал вече, че хората си имат по стотина причини да лъжат или просто да замазват истината. Той сгърчи лице и прокара пръсти през косата си. Светлина! Ставаше подозрителен като кайриенец и колкото повече го завличаше Ранд, толкова по̀ на зле отиваше. Но защо, пусто опустяло, точно Бейзъл Джил от всички хора ще вземе да го лъже? Лична слугиня на една лейди, свикнала на уважение и паднала изведнъж отвисоко — това обясняваше поведението на Мейгдин. Някои неща бяха съвсем прости.
Лини беше прибрала ръце в скута си, но следеше разказа със зорко око, почти като соколица и тя, а господин Джил взе да пристъпва неспокойно на място, още щом спря да говори. Изглежда, взе гримасата на Перин за подкана да продължи. Изсмя се, по-скоро нервно, отколкото весело.
— Не съм виждал толкова много от широкия свят още от Айилската война, а тогава бях много по-кльощава от сега. Че то ние чак до Амадор стигнахме. Избягахме, разбира се, след като ония сеанчанци завзеха града, но честно казано, не са много по-лоши от Белите плащове, доколкото… — Човекът млъкна, след като Перин рязко се наведе напред и го хвана за ревера.
— Сеанчанци ли, господин Джил? Сигурен ли сте в това? Или пак е някой от онези слухове като за айилците или за Айез Седай?