Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Лагерът се простираше притихнал под нащърбената луна, хвърляща от безоблачното небе толкова светлина, колкото ако беше пълна — яркост, която отмиваше звездите. Нощна птица изпищя пронизително, а после замлъкна при басовото бухане на бухал. Лъхаше лек ветрец, като по чудо, и дори сякаш носеше прохлада. Сигурно си въобразяваше. Нощите бяха хладни само в сравнение с дните.
Повечето хора спяха сред сенките под дърветата. Много малко бяха останали будни и си говореха тихо около шепата тлеещи огньове. Не се опита да се крие, но никой не я забеляза. Някои изглеждала полузаспали както си седяха и главите им клюмаха. Ако не знаеше колко добре служат дежурството си патрулите, щеше да си помисли, че лагерът може да бъде изненадан и от стадо говеда. Девите, разбира се, също пазеха наоколо. Но и да я видеха те, нямаше значение.
Колите с високите колелета мятаха сенки в дълга редица и слугите вече похъркваха, загърнати в одеялата си под тях. Повечето слуги. Един огън още пращеше. Около него седяха Мейгдин и приятелите й. Говореше Таланвор, размахваше енергично ръце, но като че ли внимание му обръщаха само другите мъже, макар че сякаш говореше на Мейгдин. Това, че във вързопите им имаше по-добро облекло от почти дрипавите дрехи, в които пътуваха, не беше изненадващо, въпреки че бившата им господарка трябваше да е имала лека ръка, за да раздаде на хората си коприни, а Мейгдин наистина се бе облякла във фина коприна, в убито синьо. Никой от останалите не беше облечен толкова добре, тъй че, изглежда, Мейгдин ще да е била любимката й.
Под нозете на Файле изпука съчка и главите им се извърнаха рязко. Таланвор скочи, наполовина измъкнал меча си, преди да я познае. По-нащрек бяха от мъжете на Две реки зад гърба й. В миг всички се втренчиха в нея. После Мейгдин се изправи изящно и направи дълбок реверанс, а останалите припряно последваха примера й с различна степен на умение. Само Мейгдин и Балвер сякаш изглеждаха спокойни.
— Продължавайте си — каза им кротко Файле. — Но не се заседявайте много, че утре ни чака много работа. — Тя ги подмина, но когато погледна през рамо, те все още стояха прави и се взираха в нея. Пътуванията им, изглежда, ги бяха наплашили като зайци, оглеждащи се да не ги сгащи лисица. Файле се зачуди как ли щяха да се приспособят. Следващите няколко седмици трябваше с това да се занимава — да ги научи на своите си привички, да опознае техните. Едното беше не по-малко важно от другото за доброто поддържане на домакинството. Трябваше да намери време.
Тези хора не се задържаха дълго в ума й. Скоро се озова оттатък колите, недалече от границата на лагера, където мъжете на Две реки щяха зорко да следят от клоните на дърветата. Нищо по-голямо от горска мишка нямаше да може да мине незабелязано — даже някои от Девите идваха забелязвани понякога, — но следяха да не би някой да се опита да се промъкне вътре. И не и онези, които имаха право да са тук. На една полянка, обляна от лунна светлина, я чакаха хората й.
Някои от мъжете се поклониха, а Парелеан за малко да се смъкне на коляно, преди да се спре. Няколко жени приклекнаха по навик, което беше смешно в мъжките им дрехи, а после сведоха очи или помръднаха смутени, като се усетиха какво са направили. Дворцовите навици у тях бяха вродени, въпреки че упорито се стараеха да усвоят айилските нрави. Поне това, което вярваха, че са айилски нрави. Защото понякога ужасяваха Девите с това, което вярваха. Перин ги наричаше глупаци и в известен смисъл си бяха такива, но пък й се бяха заклели във вярност, тези кайриенци и тайренци — водна клетва го наричаха, подражавайки на айилците, мъчейки се поне — и това ги правеше нейни. Помежду си бяха избрали име на своето „общество“ — Ча Файле, нокътя на соколицата; макар да бяха решили, че трябва да го пазят в тайна. Не бяха чак толкова глупави. Всъщност си бяха почти като младежите и девойките, с които тя беше отрасла.