Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Той дори не си направи труда да й отговори, че това е още една причина да се отърве от знамето. Файле съвсем не беше глупава и мисълта й течеше много по-бързо от неговата.
— Тогава защо да го държим — промълви той, — след като само привлича очите на хората към идиота, който, всеки ще си помисли, че е решил да извади Манедерен от гроба? — Някои мъже го бяха опитвали в миналото, както и жени: името на Манедерен будеше величави спомени и беше добре дошло за всеки, решил да вдигне бунт.
— Тъкмо защото ще привлече очите им. — Тя се наведе към него напрегната. — Към мъжа, опитващ се отново да вдигне знамето на Манедерен. По-дребните хорица ще ти се изсмиват в лицето, ще чакат час по-скоро да ги подминеш и ще се постараят да те забравят тутакси. Колкото до по-могъщите, те бездруго имат далеч по-големи грижи, за да ти обърнат внимание, освен ако не ги ощипеш по носовете. В сравнение със Сеанчан, с Пророка или с Белите плащове един мъж, опитващ се да разрее знамето на Манедерен, е дреболия. И мисля, че със сигурност мога да ти кажа, че и Кулата едва ли ще му обърне внимание, поне засега. — Усмивката й се разшири и блещукането в очите й показа, че ей сега се кани да каже най-важното. — Но най-важното е, че на никой няма да му хрумне, че този мъж прави нещо друго. — Изведнъж усмивката й изчезна и тя изпъна пръст пред носа му. — И не се наричай идиот, Перин т’Башийр Айбара. Дори между другото, като сега. Защото не си. — Мирисът й го боцна като тънки шипчета: не чак гняв, но явно недоволство.
Като живак. Като бекас, плеснал с криле и полетял по-бързо от мисълта. Във всеки случай по-бързо от неговата мисъл. Никога нямаше да му хрумне да се крие толкова… явно. Но я разбра. Беше като да се опитваш да скриеш, че си убиец, като се правиш на крадец. Но можеше и да свърши работа.
Той се ухили и целуна връхчетата на пръстите й.
— Пряпорецът остава. — Това май означаваше и Вълчата глава. Кръв и пепел! — На Алиандре обаче трябва да й се каже. Ако тя си помисли, че Ранд смята да ме направи крал на Манедерен и да й взема земите…
Файле се надигна рязко и така го погледна, че той се уплаши да не би да е сбъркал, че спомена за кралицата. Алиандре много лесно можеше да я подсети за Берелайн, а Файле замириса… бодливо. Настръхнало. Но каза само:
— Алиандре не може с нищо да притесни Перин Златооки. Тази птичка все едно е вече в примката, съпруже, тъй че е време вече да се замислим как да намерим Масема. — Тя коленичи изящно до едно от ковчежетата до стената на палатката, единственото сандъче без покривка, вдигна капака и заизважда навити на рула карти.
Перин се надяваше, че е права за Алиандре, понеже не знаеше какво да направи, ако се окажеше неправа. Да беше поне половината от това, за което тя го смяташе. Алиандре била впримчена птица, сеанчанците щели да изпопадат като парцалени кукли пред Перин Златоокия, а той през това време щял да спипа Пророка за гушата и да го заведе при Ранд, нищо че Масема разполагаше с десет хиляди души. Не за първи път осъзна, че колкото и да го наранява и обърква гневът й, това, от което най-много се бои, е да не я разочарова. Ако видеше някога това в очите й, сърцето му щеше да се пръсне.
Коленичи до нея и й помогна да разпънат най-голямата карта, включваща южната част на Геалдан и севера на Амадиция, след което започна да я разглежда, сякаш името на Масема щеше да изскокне от пергамента пред очите му. Самият той имаше още по-голяма причина от Ранд да държи на успеха. Независимо от всичко друго, не можеше да разочарова Файле.
Файле лежеше в тъмното й се вслушваше, докато не се увери, че басовото хъркане на Перин е влязло в ритъма на дълбокия сън, след което се измъкна от постелята, която деляха. Тъжна усмивка дожосна устните й, докато си навличаше нощната дреха през главата. Той наистина ли си мислеше, че не е разбрала как скри кревата навътре в леса една заран, докато товареха колите? Не че имаще нещо чак толкова против. Беше спала на голата земя поне толкова често, колкото и той. Беше се престорила на изненадана, разбира се, но умерено. Ако го беше пресилила, той пак щеше да започне да се извинява и сигурно щеше дори да се върне и да домъкне кревата обратно. Да направиш от един мъж добър съпруг си е изкуство, казваше майка й. Дали и за Дейра ни Галайн беше толкова трудно?
Пъхна стъпала в пантофките, загърна се с нощната роба и погледна колебливо към Перин. Събудеше ли се, щеше да я види ясно, но за нея той приличаше на загърната в сянка купчина. Дощя й се майка й сега да е тук, да й даде съвет. Обичаше Перин с всяка фибра на съществото си и той смущаваше всяка нейна фибра. Всъщност да разбере човек мъжете беше невъзможно, разбира се, но той бе толкова различен от всички мъже, с които беше отраснала. Никога не се перчеше, не се и присмиваше на себе си, а беше… скромен. Никога не беше допускала, че един мъж може да бъде скромен! Все твърдеше, че само случайността го е направила предводител, твърдеше, че не знае как се предвожда, след като хората, които го срещаха, бяха готови да го последват само след час. Презираше мисълта си, че била бавна, а тези бавни, разсъдливи мисли виждаха така надълбоко, че трябваше джига да му затанцува, за да скрие малките си тййни. Прекрасен мъж беше този неин къдрокос вълк. Толкова силен. И така нежен. Тя въздъхна и излезе на пръсти от палатката. Ушите му неведнъж й бяха създавали неприятности.