Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Кръвта на братството
Кръвта на братството - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръвта на братството

Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:

Кръвта на братството
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 284
Перейти на страницу:

Заклинанието на Лунета премина в гърлен напев:

Кокоше перо, десет паяка, слюнка, накълцвам, надробвам, забърквам на каша. Масчица от бобър и жлъчка от крава, добавям плацента и стривам отвара…

Думите й заглъхнаха и отлетяха с вятъра, но приведеното й тяло продължи да обикаля около жената, празната й ръка трепереше над главата на дукесата, а другата, в която бе парчето плът, се движеше около сърцето на Лунета. Дукесата потръпваше от пипалата на магията, които я обгръщаха и проникваха в тялото й. Щом зъбите на магията пробиха до самата й душа, жената започна да се гърчи.

Галтеро полагаше всички усилия да я задържи, но накрая тя се отпусна в ръцете му. Въпреки воя на вятъра сякаш внезапно настъпи тишина.

Лунета разтвори длан.

— Тя бъде моя. Предавам правото си на теб. — Постави изсъхналото парче месо в обърнатата длан на Тобайъс. — Вече бъде твоя, генерале мой.

Броган стисна съсухреното парче в юмрука си. Дукесата висеше на изкълчените си отзад ръце. Краката й я държаха, но тя трепереше от болка и студ. От раната й течеше кръв.

— Престани да трепериш! — заповяда й Броган и стисна още по-здраво юмрука си.

Тя вдигна глава и стъкленият поглед изчезна от очите й. Успокои се.

— Да, генерале мой.

Той направи знак на сестра си.

— Излекувай я.

Галтеро гледаше похотливо как Лунета поставя длани върху ранената гръд на жената. Дук Лумхолц също наблюдаваше с очи, които още малко щяха да изскочат от орбитите си. Лунета отново затвори очи и от нея заструи магия, този път в меко заклинание. Изпод пръстите й започна да пръска кръв, докато плътта бавно тръгна да покрива раната.

Броган чакаше и мисълта му блуждаеше. Създателят наистина бдеше над чедото си. Този ден, в зората на който Тобайъс бе на крачка от най-големия си триумф, в един миг едва не го съсипа до основи. Но в края на краищата той доказа, че онези, които следват светлината на Създателя, накрая винаги побеждават. Господарят Рал щеше да се убеди лично какво се случва с онези, които славят Пазителя. А Императорският орден щеше да разбере от каква неоценима помощ им е предводителят на „Кръвта на братството“ Тобайъс Броган. Галтеро също бе доказал цената си този ден. Досега бе получавал нищожна награда за усилията си.

Лунета избърса ръце в наметалото на дукесата и се отдръпна, за да разкрие пред очите им напълно завършена гърда, съвсем същата като другата, само дето нямаше зърно. Сега то принадлежеше на Броган.

Лунета посочи дука.

— И с него ли да направя същото, генерале мой? Искаш ли и двамата да са твои?

— Не. — Броган махна с ръка. — Не, трябва ми само тя. Но той също ще изиграе своята роля в плана ми.

Броган съсредоточи погледа си върху изпълнените с ужас очи на дука.

— Това бъде опасен град. Както ни каза Господарят Рал днес, наоколо се навъртат опасни същества и нападат невинни граждани, които нямат никакъв шанс срещу тях. Покъртително. Де да беше тук Господарят Рал, за да спаси бедния дук от подобна атака!

— Веднага ще се заема, генерале — каза Галтеро.

— Не, това е моя грижа. Помислих си, че може да „позабавляваш“ нашата дукеса, докато аз се оправя с дука.

Галтеро прокара зъби по долната си устна и погледна дукесата.

— Да, генерале, много бих искал. Благодаря. — Той хвърли ножа си на Броган. — Това ще ви трябва. Войниците ми разказаха, че тези същества изкормвали жертвите си с ножове с три остриета. За да постигнете същия ефект, ще трябва да направите по три прореза.

Броган благодари на полковника. Винаги можеше да разчита на съобразителността на Галтеро. Очите на жената зашариха между тримата, но тя не каза нищо.

— Искаш ли да я заставя да ти съдейства?

На обикновено каменното лице на Галтеро се появи мрачна усмивка.

— Какъв смисъл има, генерале? По-добре да научи още един урок тази вечер.

Броган кимна.

— В такъв случай прави каквото знаеш. — Той погледна дукесата. — Скъпа, няма да ти заповядвам нищо. Свободна си да изразяваш чувствата си към нашия Галтеро както пожелаеш.

Галтеро плъзна ръка около кръста й и дукесата изпищя.

— Защо не се оттеглим ей там, в тъмното. Не бих искал да наранявам крехката ви чувствителност, дукесо, като ви давам възможност да гледате какво ще се случи със съпруга ви.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 284
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)