Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Тя се изкачи по мрачното стълбище на господин Флажо, като се държеше за мръсния въжен парапет. Стълбището беше хладно, добре дошло за старицата, уморена от изминатия бързо в горещината път.
Господин Флажо повдигна одеялото, което се беше свлякло надолу, защото му беше горещо, когато неговата прислужница Маргьорит му съобщи за пристигането на госпожа Дьо Беарн. Така нагласен, той се приближи към вратата усмихнат, но в тази усмивка се четеше оттенък на учудване, и то толкова подчертан, че графинята счете за свое задължение да му каже:
— Е, добре, какво има, скъпи ми господин Флажо? Това съм аз.
— Бихте ли ми позволили да се порадвам на тази толкова приятна изненада?
Госпожа Дьо Беарн потъна в креслото и повдигна краката си, за да остави място между пода и сатенените си обувки за малката кожена възглавничка, която Маргьорит слагаше под тях. Тя се изправи бързо.
— Как така изненада? — каза тя, като сбръчка носа си, натежал от очилата, които току-що беше извадила от калъфа им, за да вижда по-добре господин Флажо.
— Несъмнено?! Аз мислех, че вие сте в земите си, госпожо — отговори адвокатът.
— Както знаете, аз бях там, но при първия ваш сигнал ги напуснах.
— При първия ми сигнал ли? — попита адвокатът учудено.
Очите на господин Флажо придобиха големината на очилата на графинята.
— Надявам се, че съм дошла бързо — каза тя — и че вие ще бъдете доволен от мен.
— О, госпожо, говори се, че кралят замисля държавен преврат и се надява да унищожи парламента. Но бих ли могъл да ви предложа нещо да се подкрепите?
— Не се отнася за краля, не се отнася за държавния преврат!
— А за какво се отнася, госпожо?
— Става дума за моя процес. Във връзка с моя процес ви питах дали няма нещо ново.
— О, що се отнася до това — каза господин Флажо, като поклати тъжно глава, — няма нищо ново, госпожо, абсолютно нищо, абсолютно нищо…
— Нищо, откакто госпожица дъщеря ви говори с мен. Всъщност, тъй като тя говори с мен оня ден, добре разбирам, че не може да се е случило нещо кой знае какво оттогава.
— Дъщеря ми ли, госпожо?
— Да.
— Простете ми, госпожо — каза господин Флажо, — но е невъзможно аз да съм изпратил при вас дъщеря си.
— Невъзможно?!
— По една безкрайно проста причина — аз нямам дъщеря.
Господин Флажо стана неспокоен. Той повика Маргьорит, за да донесе освежителни напитки, които да предложи на графинята, и най-вече за да я наблюдава. „Бедната жена, помисли той, главата й се е завъртяла.“
— И вие не сте натоварили тази ваша дъщеря — продължи графинята, следвайки своята мисъл, — вие не сте я натоварили да ми съобщи пътьом, че моят процес е започнал?
— Не.
Графинята скочи от креслото си, като се удари с двете си ръце по колената.
— Пийнете си нещо, госпожо графиньо — каза господин Флажо, — това ще ви се отрази добре.
В същото време той направи знак на Маргьорит, която се приближи с две чаши бира върху един поднос, но старата дама вече не беше жадна. Тя отблъсна така грубо подноса с чашите, че госпожица Маргьорит, която, изглежда, разполагаше с известни привилегии в този дом, се почувства засегната.
— Хайде, хайде — каза графинята, като гледаше господин Флажо изпод очилата си, — нека си изясним нещата, ако обичате.
— Съгласен съм — каза господин Флажо. — Останете, Маргьорит! Госпожата ще приеме нещо разхладително след малко. Да си изясним нещата.
— Да, да ги изясним, ако обичате, скъпи ми господин Флажо. Човек би казал, че главата ви се е замаяла от горещината.
— Не се дразнете, госпожо — каза адвокатът, като отмести креслото си назад и по този начин се отдалечи от графинята. — Не се дразнете и нека да поговорим.
Госпожа Дьо Беарн сплете ръце, като с това изразяваше дълбокото си безпокойство.
— Какво? — попита тя. — Вие не сте пращали да ме повикат в Париж чрез някоя ваша сестра, племенница или братовчедка?
— Никога не бих помислил за това, като знам колко скъп е престоят в Париж.
— Но какво става с делото ми?
— Запазвам си правото да ви държа в течение, когато то ще се гледа в съда, госпожо.
— Значи делото ми няма да се гледа скоро?
— Не, доколкото зная, госпожо.
— И не е ставало дума за скорошното му гледане?
— Не, госпожо, за Бога, не!
— В такъв случай — провикна се старата дама, като се надигна — са ме изиграли недостойно и недостойно са се подиграли с мен.
Господин Флажо освободи ниското си чело от перуката и измънка:
— Много се боя, че това е точно така, госпожо.