Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— О, госпожа Луиз — отговори Софи — е завладяна от демона, който безпокоеше игуменката на Шел. Госпожа Луиз се оттегля в манастир, за да се занимава с опити.

— Хайде, хайде — каза Луи XV, — моля ви, без намеци относно добродетелта на вашата сестра. Никога не ми е донасяно нищо конкретно, а все пак се говорят толкова много неща. Не започвайте отново!

— О, аз не говоря за нейната добродетел — каза госпожа Софи. — Казвам, че тя ще прави опити, и това е всичко.

— Какво лошо виждате в това, ако тя се занимава с химия, хералдика, пее, свири на флейта, удря по барабаните, блъска по клавесина и кара струните му да стържат?

— Казвам, че тя ще се занимава с политика.

Луи XV потрепери.

— И тъй като тя ще изучава философия, теология, ще продължи коментариите си по папския едикт „Unigenitus“88, ние, останалите членове на семейството, ще изглеждаме ненужни, защото тя ще продължи заниманията си с идеите на управлението, метафизичните системи и теологията.

— Ако това ще отведе сестра ви в рая, какво лошо има — поде Луи XV, твърде изненадан въпреки всичко от връзката, която откриваше между обвиненията на Грай и политическата реч, която госпожа Луиз произнесе на тръгване. — Да не би да завиждате за нейното блаженство? Това би означавало, че сте лоши християнки.

— А, честна дума, не — каза госпожа Виктоар. — Да върви, където иска, само че аз няма да я последвам.

— Нито пък аз — каза госпожа Софи.

Госпожа Аделаид, най-голямата от трите, събра цялата си логика, за да нанесе на краля по-решителен удар от тези, които се бяха хлъзгали по бронята му.

— Госпожи — каза тя с остър тон, толкова типичен за нея, когато напускаше състоянието си на безгрижие, накарало баща й да я кръсти с името „дрипа“, — госпожи, вие не намерихте за нужно или по-скоро не се осмелихте да кажете на краля истинската причина за заминаването на госпожа Луиз.

— Хайде, още някоя клевета — каза кралят. — Кажете, Лок, кажете.

— Хайде, говорете, сестро, говорете — казаха двете принцеси нетърпеливо, очаквайки да чуят каква е причината, която толкова много заплашваше краля.

— Добрите ми малки сърчица — продължи Луи XV, — вижте колко много обичат те баща си.

И той се утеши, мислейки, че им отвръщаше със същото.

— Всъщност — продължи госпожа Аделаид — това, от което нашата сестра Луиз се страхуваше най-много на света, тя, която държеше толкова на етикета, беше…

— Хайде, поне довършете, след като започнахте.

— Е, добре, сир, това е натрапването на нови лица.

— Натрапването ли казахте? — попита кралят, недоволен от това начало, защото предварително виждаше накъде водеше то. — Нима при мен има натрапници? Нима ме насилват да приема онези, които аз не желая?

Това беше сръчна маневра, за да се промени напълно смисълът на разговора.

— Изразих се зле. Това не е точната дума. Вместо да кажа натрапване, трябваше да кажа въвеждане.

— А-а-а! — каза кралят. — Това е напредък. Признавам, че другата дума ме смущаваше. Предпочитам въвеждане.