Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Но тогава излиза, че Замор управлява Франция?
— Хм — каза господин Дьо Мопу, като клатеше глава, — Замор е твърде влиятелен. И бих предпочел да съм скаран, хм, с дофината например, отколкото с него.
— Исусе — провикна се госпожа Дьо Беарн, — ако толкова сериозен човек като Ваше превъзходителство не казваше подобни неща…
— Ех, Бога ми, не само аз ви казвам това, а всички. Питайте херцозите или перовете дали забравят, отивайки в Марли или Люсиен, бонбоните за устата и перлите за ушите на Замор. И аз самият, канцлерът на Франция или почти канцлерът, с какво мислихте, че се занимавах, когато дойдохте? Подготвях документите му за управител.
— За управител?
— Да, господин Дьо Замор е назначен за управител на Люсиен.
— Какво падение, Боже мой! — провикна се старата графиня. — Но в такъв случай монархията е загубена?
— Във всеки случай е сериозно болна, графиньо. А от болен, който умира, както знаете, се измъква каквото може. Знаете ли какво ви трябва, за да бъдете добре приета от госпожа Дю Бари?
— Какво?
— Трябва да занесете документите на нейния негър… На това му викам хубаво влизане в нейния дом.
— Така ли мислите, монсеньор? — попита графинята смутено.
— Сигурен съм, но…
— Тогава — каза решително бедната стара тъжителка, пречупена от всички тези превратности — съдбата не желае да направи нищо за мен. Ето, че Ваше превъзходителство ме прие, както не ме е приемал никой досега, а аз не се надявах дори на честта да го зърна. Е, добре! Липсва ми още нещо: не само имам намерението да ухажвам госпожа Дю Бари (аз, една Дьо Беарн), за да се добера до нея, а на всичко отгоре и да нося документите на този ужасен негър, когото бих удостоила единствено с удар по задника, ако го бях срещнала на улицата. А ето, че не мога да се добера до това малко чудовище.
Господин Дьо Мопу започна отново да се глади по брадичката и имаше вид на човек, който търси изход, когато изведнъж съобщиха.
— Виконт Жан дю Бари!
При тези думи канцлерът плесна с ръце изненадано, а графинята се строполи в креслото си без дихание и пулс.
— Хайде сега кажете, че отново сте изоставена от съдбата, госпожо! — провикна се канцлерът. — Ах, графиньо, графиньо, напротив, небето се бори за вас…
Слугата се оттегли, но миг по-късно се върна, като водеше нашия познат Жан дю Бари, който влезе с изпънат прасец и превързана ръка. След обичайните поздрави, докато нерешителната и трепереща графиня се опитваше да стане, за да се сбогува, а канцлерът й даваше незабележим знак с глава, който трябваше да означава, че аудиенцията й е приключила, виконтът рече:
— Простете ми, монсеньор, простете ми, госпожо, че ви обезпокоих. Моля ви, останете, госпожо… Аз имам да кажа само две думи на Негово превъзходителство, ако той прояви добрината да ме изслуша.
Графинята седна отново, без да чака да я молят. Сърцето й биеше от радост и нетърпение.
— Но може би аз ще преча, господине? — попита тя.
— О, Боже мой, не. Ще кажа само две думи на Негово превъзходителство и ще отнема само десет минути от скъпоценното му време. Това е времето, което ми е нужно, за да се оплача.
— Да се оплачете ли казахте? — обърна се канцлерът към господин Дю Бари.
— Аз съм ранен, монсеньор, да, ранен съм и разбирате, че не мога да оставя подобни неща безнаказано. Нека се подиграват с нас, нека ни възпяват в песнички, нека ни клеветят, всичко това се преживява, но нека поне не ни колят, по дяволите!
— Изяснете се, господине — каза канцлерът, като се преструваше на потресен.
— Ще го направя бързо, но Боже мой, така прекъсвам аудиенцията на госпожата.
— Графиня Дьо Беарн — каза канцлерът, като представи старата дама на виконт Жан дю Бари.
— След вас, господин виконт — каза тя.
— Госпожо графиньо, няма да се осмеля да пренебрегна етиката.
— Осмелете се, господине, осмелете се. Моят въпрос се отнася за пари, а вашият — за чест. Естествено вие бързате повече.
— Госпожо — каза виконтът, — ще се възползвам от вашето любезно позволение.
И той разказа своето приключение на канцлера, който слушаше сериозно.
— Ще ви трябват двама свидетели — каза господин Дьо Мопу след миг на мълчание.
— А — провикна се Дю Бари, — та аз познавам неподкупен съдия. Е, добре, ще ви намерим свидетели…
— Монсеньор — каза графинята, — единият е вече тук.