Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Значи вие ме съветвате да не ходя при него?
— Опазил ме Бог, госпожо, да се наложи да ви дам такъв съвет. Само че ви оплаквам заради необходимостта от подобна среща.
— Господин Флажо, вие говорите с мен подобно на войник, готов да дезертира от бойното поле. Човек би казал, че се страхувате да поемете делото.
— Госпожо — отговори адвокатът, — през живота си съм изгубил и такива дела, които имаха повече изгледи да бъдат спечелени от това.
Графинята въздъхна, но повика на помощ цялата си сила.
— Ще завърша делото — каза тя с достойнство, което беше в контраст с жалката същност на този разговор. — Няма да позволя да говорят за мен, че след като съм имала възможност да сторя нещо, аз съм отстъпила пред заговора. Ще загубя делото, но ще покажа на недобросъвестните лицето на една достойна жена, каквито днес в двора не са много. Ще ми подадете ли ръката си, господин Флажо, за да ме придружите?
— Госпожо — каза господин Флажо, призовавайки цялото си достойнство на свой ред, — ние, членовете опозиционери от Парижкия парламент, се заклехме да не влизаме в никакви отношения и да не се срещаме с онези, които изоставиха парламентаристите заради делото на господин Д’Егийон. Съединението прави силата и тъй като господин Дьо Мопу е непоследователен в това дело и ние не сме доволни от него, ще останем в нашия лагер.
— Ама че тъжен адвокат — промърмори на себе си госпожа Дьо Беарн. — Страхувам се, че пред Парламента ще имам по-малко успех с него, отколкото имах самата аз пред моята дълга възглавница.
После продължи високо с усмивка, под която се опитваше да скрие безпокойството си.
— Сбогом, господин Флажо. Проучете добре делото, моля ви. Не се знае какво би могло да се случи.
— Е, госпожо, вашето дело при човек като господин Дьо Мопу е загубено. Остава ни само да спечелим пред публиката и понеже няма справедливост, ще направим скандал!
— Господин Флажо…
— Госпожо, да бъдем философи… Да вдигнем шум!
— Да те гръмне дяволът — измърмори графинята. — Некадърен адвокат, който не вижда никакъв изход, освен да се увива във философски дрипи. Да вървим при господин Дьо Мопу, който не е философ. С него може би ще се спазаря по-добре, отколкото с теб!
И старата графиня остави господин Флажо и се отдалечи от улица „Пти-Лион-Сен-Совьор“, след като за два дни беше преминала през всички стъпала между надеждата и отчаянието.
30.
Порокът
Старата графиня трепереше, отивайки у господин Дьо Мопу. Когато стигна до жилището, тя завари портиера да разговаря с някакъв слуга, който, изглежда, му даваше нареждания. Тя предпазливо изчака от страх да не би нейното присъствие да попречи на двамата събеседници, но забелязвайки я, слугата се оттегли. Портиерът се приближи до каретата и попита за името на посетителката.
— О, зная — каза тя, — че по всяка вероятност няма да имам честта да се срещна с Негово превъзходителство.
— Това е без значение, госпожо — отговори портиерът, — окажете ми все пак честта да ми кажете името си.
— Графиня Дьо Беарн — отговори тя.
— Негово превъзходителство е у дома си — отговори портиерът.
— Но несъмнено той не приема?
— Ще приеме госпожа графинята — каза портиерът.
Госпожа Дьо Беарн слезе от каретата, като не знаеше дали сънува, или е будна. Вратарят дръпна един шнур и звънецът прозвъня два пъти. В преддверието се появи слугата и портиерът направи знак на графинята да влезе.
Господин Дьо Мопу скочи веднага и само с едно движение се облегна на камината. Госпожа Дьо Беарн направи три сковани поклона.
— Монсеньор — каза тъжителката, — поисках да дойда при Ваше превъзходителство, за да му изложа най-смирено моето искане, от което зависи цялото ми богатство.
Господин Дьо Мопу направи с глава лек знак, който означаваше „говорете“.
— Всъщност, монсеньор — поде графинята, — вие знаете, че цялото ми богатство, или по-точно богатството на сина ми, е свързано с изхода от делото, което водя в момента срещу семейство Дьо Салюс.
Господин Дьо Мопу продължи да глади брадичката си.
— Госпожо графиньо — каза той, — имате право, като казвате, че съм приятел на семейство Дьо Салюс, но имате основание и да вярвате, че поемайки печата, съм оставил настрана от държавните работи всяко приятелство. Впрочем ще ви отговоря, без да проявявам никаква специална грижа към вас, както подобава на върховен съдия.
— О, монсеньор, бъдете благословен! — провикна се старата графиня.
— Гледам на вашето дело като обикновен юрист — продължи канцлерът.
— Желая Ваше превъзходителство да се запознае с него.