Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Бих се заклел, че това е номер от страна на семейство Дьо Салюс.

— Номерът е твърде мръсен във всеки случай.

— Да, не струва много — каза господин Флажо.

— Защото справедливостта не е вече същата, защото влияят на Парламента, защото господин Дьо Мопу поиска да стане канцлер, вместо да си остане председател. Господин Флажо, сега бих пийнала нещо.

— Маргьорит! — провикна се адвокатът.

Маргьорит се върна. Тя беше излязла, след като видя миролюбивия обрат, който вземаше разговорът. И тя, както казахме, се върна с подноса и двете чаши, които беше отнесла. Госпожа Дьо Беарн изпи бавно своята чаша, след като удостои адвоката си с честта я да чукне в неговата, а после тръгна към преддверието, като направи тъжен реверанс и изрече още по-тъжни думи за сбогом.

Господин Флажо я последва, като държеше перуката си в ръка.

Госпожа Дьо Беарн беше вече на площадката и търсеше въжето, което служеше за парапет, когато една ръка затисна нейната, а една глава се удари в гърдите й. Ръката и главата принадлежаха на един писар, който изкачваше бързешком стъпалата.

— Ето, господин Флажо, ето съобщение за делото Беарн! — И той му подаде лист хартия.

Като чу това, госпожа Дьо Беарн се изкачи отново по стълбата, блъсна писаря, хвърли се върху господин Флажо, изтръгна от ръцете му листа хартия и затвори адвоката в кабинета му. Това стана, преди писарят да получи две плесници, които Маргьорит му удари вместо отговор на двете му целувки.

— Е, добре — извика старата дама, — какво пише там, господин Флажо?

— Бога ми, не зная нищо, госпожо, но ако благоволите да ми върнете листа, ще ви кажа.

— Наистина, ето го, добри ми господин Флажо. Четете, по-бързо четете!

Той разгледа подписа на листа.

— Това е от господин Гилду, нашия прокурор.

— Ах, господи!

— Той ме кани — продължи господин Флажо с нарастващо смайване — да бъда готов за пледоария във вторник, защото нашето дело е в ход.

— В ход! — извика графинята, като подскачаше. — В ход, а, внимавайте, господин Флажо, да не се шегуваме.

— Както виждате, подписът е на Гилду.

— Наистина! В ход от тази сутрин и ще трябва да се пледира във вторник. Но тогава, господин Флажо, значи тази дама, която ме посети, не е интригантка.

— Изглежда, че не е.

— Но щом не е била изпратена от вас… Сигурен ли сте, че не сте я изпратили вие?

— По дяволите, сигурен съм. Аз губя нишката.

— Аз се беся на нея. Ах, оставете ме отново да я прочета, скъпи ми господин Флажо. Написано е, че делото е в ход и ще се пледира по него. Ще се пледира пред господин председателя Мопу.

— По дяволите, така ли пише?

— Несъмнено.

— Но това е ужасно!

— И защо?

— Защото господин председателят Дьо Мопу е голям приятел на семейство Дьо Салюс.

— Вие знаете това?

— Той не излиза от дома им.

— Ох, ето ни в по-голямо затруднение от когато и да било.

— И все пак — каза господин Флажо — няма какво да говорим. Трябва да отидете и да се срещнете с него.

— Но той ще ме приеме по ужасен начин.

— Възможно е. Пред господин Дьо Мопу не може да се случи нещо добро.