Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Е, добре, аз зная истината. Облечена в дрехата на сестра на състраданието, съм посетила двадесет пъти мрачните улички, потъналите в глад мансарди, пълните с мъка кръстопътища. Е, добре! По тези улици, в тези мансарди, по тези кръстовища, сир, през зимата хората умират от глад и от студ, а през лятото — от жажда и горещина. Полята, които вие, сир, не виждате, защото ходите от Версай в Марли и от Марли във Версай, не раждат повече зърно, не казвам, за да прехранват народа, а за посев в браздите. Нечия вража сила е прокълнала браздите, които само поглъщат семето, а не раждат. На всички тези хора липсва хляб, те негодуват глухо, тъй като във въздуха летят неясни и неразбираеми слухове. В здрача на нощта слуховете шептят за железни вериги и тирания и при тези думи недоволните се пробуждат, престават да се оплакват и започват да негодуват. Военните бодат с безсмислените си шпаги земята, където зрее свободата, посята с пълни шепи от енциклопедистите. Писателите — и как ли би станало това, ако хората не започваха да виждат неща, които не виждаха досега — знаят, че ние причиняваме зло, и съобщават това на народа, който смръщва вежди всеки път, когато види да минават покрай него господарите му. Ваше величество жени сина си! Някога, когато кралица Ана Австрийска женеше нейния син, Париж направи подаръци на принцеса Мария-Терезия. Днес обратното, не само че градът не предлага нищо, но и Ваше величество трябваше да увеличи данъците, за да заплати каретите, с които водят една дъщеря на Цезарите при един син на Свети Луи. Духовенството е привикнало от много време да не се моли вече на Бога, но то усеща, че земите му са раздадени, привилегиите му — изчерпани, а сандъците му — празни, и отново започва да се моли на Бога за онова, което нарича щастието на народа! И накрая, сир, трябва ли да ви се каже онова, което вие добре знаете, онова, което вие видяхте с толкова горчивина и което не споделихте с никого? Кралете, нашите братя, които някога ни завиждаха, днес извръщат глава от нас. Вашите четири дъщери, сир, дъщерите на краля на Франция, не са омъжени, а в Германия има двадесет принцове, в Англия — трима, шестнадесет — в държавите на Север, без да броим нашите роднини — Бурбоните, в Испания и Неапол, които ни отбягват, както и другите. Може би Турция би ни пожелала, ако не бяхме дъщери на толкова християнски крал! О, не говоря за себе си, татко, не се оплаквам. Това състояние е щастие за мен, защото съм свободна, защото от мен никой не се нуждае, защото ще мога — в оттеглянето си, размишленията си, бедността си — да моля Бога да отклони от вашата глава и от главата на моя племенник ужасната буря, която аз виждам да се надига от земята към небето.