Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла, която му беше помагала да правят използваните от тях костени върхове на копия, беше впечатлена от тяхната ефикасност. Бяха дълги и смъртоносни и се забиваха дълбоко, когато копията се хвърляха силно, особено с копиехвъргач. Много по-леки от тези, които тя използваше и чийто прототип бе тежкото копие на Клана, копията на Джондалар бяха предназначени за хвърляне, а не за забиване.
— Костният връх прониква надълбоко — каза Уимез. — Ако уцелиш жизненоважно място, смъртта настъпва веднага и има малко кръв. Но по-трудно се уцелва жизненоважно място на мамут или носорог. Козината им е гъста, кожата — дебела, и дори върхът да попадне между ребрата, трябва да премине през много сланина и мускули, за да проникне навътре в тялото. Добра цел е окото, но то е малко и винаги подвижно. Мамутът може да бъде убит като му се прониже гърлото с копие, но това е опасно. Трябва да си много близо до него. Копието с костен връх има остри ръбове. То прониква по-лесно през жилавата кожа, изтича повече кръв и това обезсилва животното. Ако искаш да му пуснеш обилно кръв, най-подходящите цели са стомаха и пикочния мехур. Не става толкова бързо, но е много по-безопасно.
Айла слушаше прехласната. И правенето на сечива беше интересно, но тя никога не бе ходила на лов за мамути.
— Прав си — каза Джондалар, — но как изработваш прав връх на голямо копие? Каквато и техника да прилагаш за отделянето на острието, то винаги е леко извито. Такава е природата на камъка. А не можеш да хвърлиш копие с извит връх, няма да си точен, ще се загуби силата на забиването, а вероятно и половината от усилията ти ще отидат напразно. Затова кремъчните върхове винаги са малки. Когато дялаш отдолу за да се оформи прав връх, остава много малко от него.
Уимез се усмихваше и кимаше с глава в знак на съгласие:
— Това е вярно, Джондалар, но нека да ти покажа нещо. По-възрастният мъж взе един тежък вързоп, увит в необработени кожи иззад себе си и го отвори. Взе една огромна брадва, гигантско оръжие с размера на тежък боен чук, направена от цяло кремъчно образование. Тъпата и част бе леко заоблена, а острието — оформено от дебело към тънък връх.
— Правил си нещо такова, сигурен съм.
Джондалар се усмихна:
— Да, правил съм брадви, но не чак толкова големи. Тази изглежда е за Талут.
— Да, възнамерявах да и поставя дръжка от дълга кост, и да я дам на Талут… или може би Дануг — каза Уимез, усмихвайки се на младия мъж. — Такива се използват за трошене на мамутски кости или за разсичане на бивници. За такава трябва силен човек. Талут я върти като пръчка. Мисля, че и Дануг вече може да го прави.
— Да, може. Той ми отряза пръти — каза Айла, гледайки Дануг с благодарност, което го накара да се изчерви и срамежливо да се усмихне. Тя също бе правила и използвала ръчни брадви, но не чак толкова големи.
— Как правиш брадва? — продължи да разпитва Уимез.
— Ами обикновено най-напред като отцепвам дебело парче с каменен чук и го обработвам от двете страни, за да му направя ръб и връх.
— Народът на майката на Ранек, Атерианците, правят острие на копие с двулицева обработка.
— Двулицева? Издялано от двете страни като брадва? За да го направиш достатъчно право, трябва да вземеш голяма кремъчна плоча, не можеш с фино тънко острие. Това не е ли малко грубо за острие на копие?
— Вярно е, че бе малко дебело и тежко, но определено по-добро от брадва. И много ефикасно при животните, които те преследват. Въпреки това си прав. За да промушиш носорог, ти трябва кремъчен връх, който е дълъг, нрав, здрав и тънък. Как би го направил? — попита Уимез.
— С двулицева обработка. Това е единственият начин.
При такава дебела плоча ще приложа обработка с равномерен натиск, за да отстраня двустранно фините отломъци — каза замислено Джондалар, като се опитваше да си представи такова оръжие, — но това изисква огромно внимание.
— Точно така. Проблемът е във вниманието и качеството на камъка.
— Да. Той трябва да е прясно добит. Човекът, при когото научих занаята, Даланар, живее близо до гол зъбер от варовик, в чиято основа на нивото на земята има кремък. Може би нещо от неговия камък би свършило работа. Но и така да е, пак би било трудно. Правили сме много фини секири, но не знам как по този начин можеш да направиш свестен връх на копие.
Уимез извади друг пакет, увит във фина мека кожа. Отвори го внимателно и показа няколко кремъчни остриета.