За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
От коментарите на Теси по адрес на по-големия син на сър Харлан и негов предполагаем наследник тя бе научила, че братът на Клайв е починал преди няколко години. Погледна към възхитеното му лице. Преди смъртта на брат си той сигурно е бил затворен на някой таван без прозорци, където никой да не може да го вижда.
— Хубаво Абиг.
Той посочи дървото и се помъчи да намери някаква дума.
Абигейл се засмя, но изведнъж млъкна, защото лицето му се изкриви от ярост. Веднага разбра. Много хора му се бяха присмивали. Все така с лека усмивка на лицето тя прокара пръсти по кората и каза:
— Дърво. Хубаво дърво.
И както предния път, заповтаря думите до безкрайност. От устата му излезе звук, подобен на онзи, който произвежда трион, прокаран по ръждиво желязо. Той докосна дървото.
— Хубаво.
— Искаш ли още хубави? — запита тя.
— Хубаво.
Той протегна ръка и се усмихна очакващо.
Очите на Абигейл се изпълниха със сълзи, когато осъзна колко много копнееше Клайв за обич. Не за страст, която баща му се надяваше да събуди у него, за да се сдобие с поредния си наследник, а копнеж за приятелство. Тя сложи ръка в неговата. Когато той стисна много силно пръстите й, тя ги освободи с лека усмивка. Клайв кимна, но тя не беше сигурна доколко я е разбрал.
Наблюдавайки лицето му, за да забележи всяка промяна, Абигейл тръгна с него към розовите храсти, отрупани с ярки червени цветове. И каза простичко:
— Хубаво.
Дебелите му пръсти докоснаха алените цветове, пращайки разпилените листчета в ярък водопад към земята. Абигейл видя радост да се изписва по лицето му. Точно това искаше Клайв. Да бъде заобиколен от „хубави“ и да избяга от затвора си. Тя се запита как може сър Харлан да проявява такова безразличие към потребностите на сина си.
Потръпна, скръстила ръце зад гърба си, докато наблюдаваше как Клайв разглежда цветята с детско любопитство. За разлика от него тя беше имала щастието да расте край леля Уилма и чичо Джареб, които толкова я обичаха. Винаги бе обожавала чичо си, макар че никога не бе подозирала, че той е истинският й баща. И сега копнееше за такава дълбока, всеотдайна обич. Обърна се и погледна към Мористаун. Там, в затвора, беше нейната безценна любов, може би осъдена, както и цялото й бъдеще.
Събудената болка я прониза, сякаш бе набола дланта си на остър трън. Ако не се подчини на заповедите на сър Харлан, той ще нареди Доминик да бъде обесен. Любовта й щеше да изчезне и тя щеше да бъде насила тласната в леглото на Клайв.
Докосна корсажа си и усети шумоленето на листа, който беше скрила там. Писмото на Доминик до мъжа по прякор Червения в кръчмата „Медната риба“ не беше изгубено. Тя трябваше да намери някакъв начин да отиде до Лондон и да се срещне с Червения. Усмихна се, когато й хрумна, че може би е намерила средството.
Разтревожена от мисълта, че трябва на всяка цена да помогне на Доминик, и съзнавайки, че трябва, да се върнат в къщата, преди Фулър да е открил какво става, Абигейл подкани Клайв да тръгнат към градинската порта. Той изсумтя, но тя настоя:
— Пак ще гледаме хубавите, Клайв. Нали?
Той погали ефирните листенца, които беше събрал от земята. Тя се запита колко ли обещания са били дадени и забравени от тези, които го охраняваха.
Клайв посегна към ръката й. Когато Абигейл видя листенцата в дланта му, той премести поглед от тях към нея. Тя се усмихна.
— Хубави за Клайв.
— Клайв добро момче?
— Да — каза тя съчувствено. — Клайв е много добро момче. Другия път ще вземем още хубави.
— Още?
— Да. Другия път — повтори тя твърдо.
Вече започваше да разбира как да се държи с него. Щом установеше граници, които да са приемливи за него, той се покоряваше. Започваше да буйства само когато нещо го разтревожеше.
Докато вървяха заедно към къщата, Клайв забърбори нещо, което тя не можа да разбере. Когато спря и я погледна, като че ли очакваше отговор от нея, тя се усмихна. Единствените думи, които беше разбрала, бяха техните имена и любимата му думичка.
Когато влязоха в дневната, Абигейл спря на място. Фулър и Грийн вече бяха пристигнали, Фулър оглеждаше стаята с изплашено изражение. Навярно търсеше бездиханния й труп, обезобразен от Клайв.
— Загубили ли сте нещо, господин Фулър?
Той се извърна рязко. Страхът ясно се бе изписал на грубата му физиономия. Когато видя усмивката й, само изръмжа.
Клайв влезе в стаята с обичайната си клатушкаща се походка. Протегна към него плячката си и обяви:
— Хубави. Хубави на Клайв.
Фулър изби листчетата от ръката му. Когато Клайв изръмжа, той запита: