За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Успокойте се. Още повече го вбесявате.
Фулър се заклатушка към нея, оставяйки Грийн да се оправя с Клайв. Мушна пръста си едва ли не в лицето й, но тя го отмести. И изрева:
— Не ми казвайте как да си върша работата.
— Няма, ако я вършите.
— Не-е — проточи той. — Вие я вършете.
И преди тя да успее да му отговори, той излезе, махвайки на Грийн да го последва.
Абигейл изохка ужасена. Оставяха я сама с Клайв! Изтича към вратата, но тя се затвори под носа й. Чу как ключът се превърта в ключалката. Тя хвана дръжката, но една ръка я откъсна от вратата.
Ръката около талията й я стисна толкова силно, че тя започна да се задушава, докато Клайв я галеше по косата. Яркият й цвят все така неудържимо го привличаше. Осъзнавайки това, Абигейл още повече се уплаши, но леко отблъсна ръката му и изрече внимателно:
— Пусни ме. Причиняваш ми болка.
Повтаряше безспирно тези две изречения, опитвайки се да си поеме дъх. Не знаеше какво ще направи той, ако я види да припада. Не трябваше да му позволява да я убие. Ако станеше така, Доминик също щеше да умре, защото сър Харлан вече нямаше да има причина да го държи жив.
Когато хватката му поотслабна, тя си пое дълбоко дъх. Клайв я пусна и застана неподвижен, а тя отново посегна към вратата. Полека започна да се отдалечава от огромните му ръце, докато озадаченият му поглед я следваше из стаята. Безсмислена усмивка се появи на лицето му, докато пристъпваше към нея.
Абигейл хлъцна. Много лесно я беше накарал да отстъпи в единия ъгъл. Дали пък и тя, и всички останали не бяха подценили интелигентността на Клайв?
— Хубаво — измърмори той, пристъпвайки по-близо. — Хубаво.
— Не — прошепна тя. Но когато видя гняв да се изписва на лицето му, побърза да добави: — Не хубаво.
— Хубаво. — Детинско упорство изпълваше гласа му. Той посегна към нея. — Хубаво. Мое.
Тя отвори широко очи. Никога не го беше чувала да използва тази дума. Изведнъж разбра защо Фулър я беше заключил тук с него. Като я беше оставил насаме с Клайв, Фулър се надяваше, че ще й се наложи да изпищи и да го повика на помощ, така че той да може да покаже пред своя работодател колко му е полезен. А щеше ли да дойде да я спаси? Тя се запита дали предишната годеница на Клайв не е умряла заради прищевките на Фулър.
— Абигейл — каза тя и хвана протегнатата ръка на Клайв. Притисна я към рамото си и прошепна: — Абигейл. — Положи ръката му на гърдите му. — Клайв.
Повтори бавно тези действия много пъти, докато той не започна да повтаря думите след нея. Усмихна се, вярвайки, че е стигнала до детето в него.
Изведнъж Клайв дръпна ръката си. Когато я вдигна, тя потисна инстинктивното си желание да се сниши. Ако го направеше, той щеше пак да я удари. Тежката му ръка се спря върху косата й и той я погали неумело.
— Хубаво. Хубаво. Хубаво Абиг.
— Да. — Надявайки се, че няма да влоши положението, тя положи ръка на рамото му. — Хубаво Клайв.
Опита се да остане неподвижна, когато чу някакъв странен звук; после разбра, че той се смее.
Ръката му я потупа доста силно по главата.
— Хубаво Абиг. Не хубаво Клайв. Хубаво Абиг мое. Клайв бъде добро момче. Хубаво Абиг мое.
Абигейл преглътна шокирана. Никога не го беше чувала да нарежда толкова думи една след друга. Ако не я караха насила да стане негова съпруга, сигурно би могла да изпита жалост към този нещастник. През по-голямата част от живота си сигурно е бил държан затворен и пренебрегван, преди — точно като нея — да беше придобил стойност в очите на баща си.
— Искаш ли да видиш още хубави? — запита тя.
— Хубаво Абиг?
Тя поклати глава, чудейки се колко дълго ще успее да общува с него, преди необяснимата ярост да го връхлети и отново да го превърне в див звяр.
— Не — поклати глава и посочи вратата, която водеше към градината. — Хубаво там навън.
— Да. Да.
Абигейл взе ръката му, докато той ентусиазирано продължаваше да кима с глава. Напомняше й за малкото дете, което живееше в къщата до тази на леля й Уилма. Но Клайв не беше дете. Продължавайки безспирно да говори за „хубавите“, които щяха да видят след малко, тя го изведе в градината. Внимателно насочи неравните му стъпки покрай градинските столове по терасата и го поведе по великолепната трева. Колко ли се вбесяваше сър Харлан, който искаше всичко в къщата да бъде точно както е заповядал, от това, че има син с толкова много недостатъци.
Когато Клайв спря при едно дърво, тя прокара ръката му по кората. Той се засмя, когато усети гъделичкането по дланта си, и тя усети още по-силно съчувствие. Опита се да отгатне на колко години е Клайв. Сигурно беше десетина години по-възрастен от нея, но се държеше така, сякаш никога не е докосвал дърво. Абигейл заподозря, че най-вероятно това е самата истина.