Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Аз дори се чудя как всичките мътнороди тук не са си стегнали още багажа — продължаваше Малфой. — Хващам се на бас за пет галеона, че следващият направо ще бъде убит. Жалко че няма да е Грейнджър…
Добре че точно в този момент звънна звънецът, защото при последните думи на Малфой Рон беше скочил от стола си, но в общото боричкане за чантите и учебниците опитът му да се добере до Драко остана незабелязан.
— Оставете ме да му дам да се разбере — ръмжеше Рон, докато Хари и Дийн задържаха ръцете му. — Не ме интересува нищо, не ми е нужна и пръчката, ще го убия с голи ръце…
— Побързайте, че трябва да ви заведа на билкология — извика Снейп над главите на класа и всички се изнизаха след него, а Хари, Рон и Дийн останаха на опашката, тъй като Рон още се мъчеше да се освободи. Осмелиха се да го пуснат едва след като Снейп ги бе извел от замъка и всички се запътиха между зеленчуковите лехи към оранжериите.
В часа по билкология тегнеше мрачно настроение. Тук липсваха вече двама — Джъстин и Хърмаяни. Професор Спраут им възложи да подкастрят абисинските смокини. Като отиде да хвърли цял наръч изсъхнали стъбла върху купчината за тор, Хари се озова лице в лице с Ърни Макмилън. Ърни си пое дълбоко въздух и заговори тържествено:
— Искам само да ти кажа, Хари, колко съжалявам, че те заподозрях. Ти, разбира се, никога не би нападнал Хърмаяни Грейнджър и аз се извинявам за онова, което ти наговорих. Сега всички сме застрашени и аз…
Той протегна месестата си ръка и Хари я разтърси. Ърни и приятелката му Хана дойдоха да работят на същата смокиня при Хари и Рон.
— Тоя тип Драко Малфой — започна Ърни, докато чупеше изсъхналите клонки, — като че ли е много доволен от цялата тая работа, нали? Знаете ли, мисля си, че той може да е Наследника на Слидерин.
— Много умно, няма що! — отвърна Рон, който май не можеше да прости на Ърни така лесно като Хари.
— А ти, Хари, мислиш ли, че е Малфой? — попита го Ърни.
— Не — отвърна Хари така уверено, че Ърни и Хана се опулиха.
Миг по-късно Хари забеляза нещо, което го накара да удари Рон по ръката с градинарската ножица.
— Оу! Какво правиш?
Хари сочеше към земята на един-два метра от тях. Няколко едри паяка бързаха през поляната.
— А, да… — смънка Рон, като безуспешно се опита да изглежда доволен. — Но сега не можем да ги последваме, нали?
Ърни и Хана ги слушаха с любопитство.
Хари гледаше паяците, докато избягаха.
— Като че ли са се запътили към Забранената гора…
Това още повече разочарова Рон.
В края на часа професор Спраут придружи класа до кабинета по защита срещу Черните изкуства. Хари и Рон поизостанаха след другите, за да не ги чуват какво си говорят.
— Ще трябва пак да използваме мантията невидимка — каза Хари на Рон. — Можем да вземем с нас и Фанг — кучето е свикнало да влиза в гората с Хагрид и ще ни е в помощ.
— Добре — съгласи се Рон, като въртеше нервно с пръсти пръчката си. — Ама… нали в гората… Нали разправят, че в гората имало върколаци? — призна страха си той, като сядаха на обичайните си места най-отзад в часа на Локхарт.
Вместо да отговаря на този въпрос, Хари предпочете да каже:
— Там има и добри същества. Например кентаврите… и еднорозите…
Рон никога не бе стъпвал в Забранената гора. Хари бе влизал веднъж и беше се надявал никога да не му се случи отново.
Локхарт се втурна в стаята и класът впери в него изненадани очи. Докато другите учители изглеждаха по-мрачни от когато и да било, той си беше весел както винаги.
— Я да ви видя — провикна се той с широка усмивка, — защо сте увесили така носове?
Учениците се спогледаха в недоумение, но никой не му отговори.
— Нима не разбирате — заговори той вече по-бавно, сякаш ги мислеше за малко глуповати, — опасността отмина! Виновникът е отстранен.
— Кой казва това? — високо попита Дийн Томас.
— Млади човече, министърът на магията не би отвел Хагрид, ако не беше сто процента сигурен, че той е виновен — каза Локхарт с такъв тон, сякаш обясняваше, че едно и едно прави две.
— Напротив! — възрази Рон още по-високо от Дийн.
— Лаская се от мисълта, че знам мъъъничко повече за ареста на Хагрид от вас, господин Уизли — отвърна Локхарт със самодоволство.
Рон отвори уста да каже, че има известно основание да не се съгласи, но спря, защото Хари го ритна силно под чина.
— Забрави ли, че не сме били там? — прошепна му той. Ала отблъскващата веселост на Локхарт, намеците му, че Хагрид винаги му се е струвал съмнителен, и увереността му, че бедата вече е отминала, толкова подразниха и самия Хари, че му се прииска да запрати „Блуждаене с бродници“ право в глупавото му лице. Вместо това обаче се задоволи да надраска на Рон бележка: „Да го направим нощес“.