Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Вземи Фанг! — викна Хари и се метна на предната седалка.
Рон грабна кучето през корема и го хвърли, както джафкаше, на задната седалка. Вратата се затръшна. Рон дори не докосна газта, но нямаше и нужда от това. Моторът ревна и колата пое, като събори още паяци. Измъкнаха се от ямата и скоро вече фучаха през гората, а клоните на дърветата шибаха по прозорците, докато колата внимателно извиваше и си избираше пътя през най-широките просеки, явно следвайки добре познат маршрут.
Хари погледна встрани към Рон. Устата му все още беше отворена като в беззвучен писък, но очите му вече не се канеха да изскочат от орбитите.
— Добре ли си?
Рон гледаше право напред, без да може да отговори.
Изпомачкаха храстите по пътя си, Фанг продължаваше да вие на задната седалка, а като минаха покрай един дебел дъб, се откъсна страничното огледало.
След десет минути шум и блъскане в камъни дърветата се разредиха и Хари отново видя късчета небе. Колата спря така внезапно, че едва не изхвръкнаха през предното стъкло. Бяха стигнали до края на гората. Фанг се хвърли към прозореца, нетърпелив да скочи, и щом Хари отвори вратата, той се стрелна между дърветата към колибата на Хагрид, подвил опашка. Хари също излезе, а след минута-две Рон успя да възвърне чувствителността на крайниците си и го последва, но все още скован и с трескав поглед. Хари потупа колата за благодарност малко преди тя да се отдръпне назад в гората и да изчезне от погледа им.
Хари влезе в колибата на Хагрид да си вземе мантията, а Фанг трепереше под одеялото в кошницата си. Когато отново излезе навън, Хари видя, че Рон повръща неудържимо в лехата с тиквите.
— Да следваме паяците… — едва-едва пророни той, изтривайки уста в ръкава си. — Никога няма да му простя на Хагрид! Имахме късмет, че оживяхме.
— Бас държа, че не е очаквал Арагог да направи нещо лошо на негови приятели! — каза Хари.
— Ей това му е проблемът на Хагрид! — каза Рон и удари с ръка по стената на колибата. — Той все си мисли, че чудовищата са по-добри от собствената си природа, и ето докъде стигна! До килията в Азкабан! Какъв смисъл имаше да ни праща при тях? Какво ново научихме, искам да знам?
— Ами че Хагрид никога не е отварял Стаята на тайните! — отвърна Хари, като метна мантията върху Рон и го побутна да върви. — Той е невинен.
Рон изпръхтя пренебрежително. Явно да се отгледа Арагог в един шкаф не му се струваше чак толкова невинно.
Като се приближиха към замъка, Хари попридърпа мантията да покрие и краката им и чак тогава открехна скърцащата входна врата. Прекосиха предпазливо входната зала, изкачиха мраморното стълбище и затаиха дъх, докато минаваха покрай коридорите, където крачеха бдящи часовои. Най-сетне стигнаха на сигурно място в общата стая на „Грифиндор“, където огънят догаряше в мъждукаща пепел. Свалиха мантията и се изкачиха по витата стълба до спалнята си.
Рон се хвърли на леглото, без да си прави труд да се съблича. На Хари обаче изобщо не му се спеше. Той седна на ръба на кревата си и се замисли върху всичко онова, което бе казал Арагог.
Чудовището, което се таи някъде в замъка, мислеше си той, изглежда е нещо като страшния Волдемор, след като дори други чудовища се боят да го назоват. Но той и Рон не бяха се приближили към разкриването на тайната какво всъщност представлява и как вкаменява жертвите си. Дори Хагрид никога не е знаел какво е то.
Хари вдигна крака на леглото и се облегна на възглавниците, загледан в луната, която светеше през прозореца. Не знаеше какво повече да направят. Навсякъде бяха ударили на камък. Риддъл бе уловил друг човек. Наследника на Слидерин се бе измъкнал и никой не можеше да каже дали той, или някой друг е отворил Стаята този път. Нямаше вече и кого да попитат. Хари лежеше и премисляше всичко, което бе казал Арагог.
Бе започнал да задрямва, когато изведнъж го осени вероятно последната надежда и той скочи.
— Рон! — просъска той в мрака. — Рон!
Рон се събуди със звуци, наподобяващи лая на Фанг, заогледа се уплашено и видя Хари.
— Рон… Онова момиче, дето умряло… Арагог каза, че го намерили в една тоалетна — повишаваше постепенно глас Хари, без да обръща внимание на хъркането на Невил в ъгъла. — Ами ако тя изобщо не е напускала тази тоалетна? Ами ако все още е там?
Рон разтърка очи, взирайки се в осветената от луната стая. Чак тогава разбра.
— Да не искаш да кажеш… Да не би Стенещата Миртъл…
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
СТАЯТА НА ТАЙНИТЕ
— Колко пъти сме били в оная тоалетна и Стенещата Миртъл се е намирала само три кабинки по-нататък — говореше Рон тъжно на закуска следващата сутрин. — Можеше просто да я питаме, а сега…