Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
За секунда Хари бе почти сигурен, че очите на Дъмбълдор се насочиха към ъгъла, където се бяха стаили двамата с Рон.
— Достойни за възхищение чувства — каза Малфой с поклон. — На всички ни ще липсва вашият… ъъъ… силно индивидуален начин, по който ръководите това училище, Албус, и единствено се надяваме, че приемникът ви ще съумее да предотврати убийствата.
Той отиде до вратата на колибата, отвори я и кимна на Дъмбълдор да излезе, Фъдж въртеше шапката си и чакаше Хагрид да мине пред него, но той твърдо стоеше на мястото си и като си пое дълбоко въздух, изрече отчетливо:
— А пък ако някой иска да намери нещо, достатъчно е да следва паяците. Те знаят къде да го отведат. Т’ва е всичко, дето имам да кажа.
Фъдж го гледаше с недоумение.
— Добре де, идвам — каза Хагрид и се заметна с палтото от къртичи кожи. Но преди да прекрачи прага след Фъдж, спря пак и рече на висок глас: — А някой ще трябва да храни и Фанг, докато ме няма.
Вратата се затръшна и Рон отметна мантията невидимка.
— Сега загазихме! — дрезгаво проговори той. — Няма го Дъмбълдор. По-добре да затворят училището още тази вечер. Без него ще има нападения всеки ден.
Фанг започна да вие и да драска по затворената врата.
ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА
АРАГОГ
Лятото бавно настъпваше навсякъде около замъка. И небето, и езерото добиха лазурносин цвят, а в оранжериите цъфнаха цветове с големината на зелки. Но за Хари гледката през прозорците не беше обичайната, защото никъде не се виждаше Хагрид с Фанг по петите. Не по-добре стояха нещата и в самия замък, където всичко се беше объркало ужасно.
Двамата с Рон се бяха опитали да посетят Хърмаяни, но в болничното крило вече не пускаха гости.
— Не искаме да рискуваме повече — строго им каза Мадам Помфри през едва-едва открехнатата врата. — Наистина много съжалявам, но нападателят може да се върне, за да довърши жертвите си…
В отсъствието на Дъмбълдор страхът се разпространяваше като никога досега и дори слънцето, топлещо стените на замъка отвън, сякаш спираше пред затворените крила на прозорците. В училището можеха да се видят почти само тревожни и напрегнати лица, а отекнеше ли смях по коридорите, той непременно беше остър и неестествен и бързо секваше.
Хари постоянно си повтаряше последните думи на Дъмбълдор: „…аз наистина ще си тръгна от това училище, но само когато никой тук вече не ми е предан. И ще разберете, че в «Хогуортс» винаги ще бъде оказвана помощ на всеки, който я поиска.“ Каква полза от тези думи? От кого да искат помощ, след като всички бяха объркани и изплашени като тях?
Можеха горе-долу да разберат какво им бе загатнал Хагрид за паяците. Бедата обаче бе в това, че в замъка не бе останал нито един паяк, подир който да тръгнат. Хари оглеждаше внимателно навсякъде, откъдето минаваше, и Рон се включваше, макар неохотно. Затрудняваше ги, разбира се, обстоятелството, че не можеха да ходят сами където поискат, а трябваше да се движат из замъка на групи с други грифиндорци. Повечето от съучениците им бяха доволни, че от час в час ги водеха лично учителите, но Хари много се дразнеше от това.
Поне на един от тях тази атмосфера на страх и подозрение явно много се нравеше. Драко Малфой се разхождаше наперен из училището, сякаш току-що са го обявили за отличник. Хари така и не можа да разбере от какво е толкова доволен, докато не дойде часът им по отвари около две седмици след като Дъмбълдор и Хагрид си бяха отишли. Седнал зад Малфой, Хари го чу да злорадства пред Краб и Гойл.
— Винаги съм знаел, че татко ще намери начин да се отърве от Дъмбълдор — говореше Драко, без дори да си прави труда да снишава глас. — Нали ви разправях, че той смята Дъмбълдор за най-лошия директор, който е имало училището. Дано сега да се намери някой по-свестен. Някой, дето няма да държи затворена Стаята на тайните. Макгонъгол също няма да стои дълго, защото само замества…
Снейп подмина Хари, сякаш без да забелязва празното място на Хърмаяни.
— Сър — обади се на висок глас Малфой, — защо не се кандидатирате вие за директорското място?
— Хайде, хайде, Малфой — понечи да възрази Снейп, без да успее да потисне усмивчицата по тънките си устни. — Професор Дъмбълдор е само временно отстранен от настоятелите. Сигурен съм, че съвсем скоро ще бъде отново сред нас.
— Да, да, точно така — държеше на своето Малфой, като се хилеше самодоволно. — Сигурен съм, че татко ще гласува за вас, ако решите да се кандидатирате. Аз ще му кажа, че сте най-добрият учител тук, сър…
Снейп взе да се подхилва и докато се въртеше из подземието, за щастие не забеляза Шеймъс Финигън, който се престори, че повръща в котела си.