Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Хари силно го ръгна с лакът в ребрата, за да млъкне. Хагрид бе пребледнял и по челото му бе избила пот. Той се бе свлякъл в един от столовете си и гледаше ту Дъмбълдор, ту Корнелиус Фъдж.
— Лоша работа, Хагрид! — заговори Фъдж някак отсечено. — Много лоша работа! Но неизбежна… Четири нападения над мъгълокръвни. Нещата стигнаха много далеч. Министерството трябва да вземе мерки.
— Аз никога… — започна Хагрид, гледайки умолително Дъмбълдор. — Вие знаете… аз никога… професор Дъмбълдор, сър…
— Бих искал да е ясно, Корнелиус, че имам пълно доверие на Хагрид — каза Дъмбълдор смръщено.
— Вижте какво, Албус — започна Фъдж явно против волята си, — миналото на Хагрид е против него. Министерството трябва да направи нещо. Училищното настоятелство поиска това от нас.
— И все пак, Корнелиус, твърдя, че отвеждането на Хагрид няма да помогне с нищо — каза Дъмбълдор с пламък в сините очи, който Хари не бе виждал досега.
— Погледнете на нещата от моята позиция — каза Фъдж, като въртеше шапката си. — Аз съм под много силен натиск. Трябва да покажа, че предприемам нещо. Окаже ли се, че Хагрид е невинен — връща се и въпросът е уреден. Но аз трябва да го отведа на всяка цена. Иначе няма да съм си изпълнил задълженията…
— Да ме отведете ли? — обади се Хагрид, вече съвсем разтреперан. — Къде да ме отведете?
— За малко, Хагрид — отвърна Фъдж, избягвайки погледа на Хагрид. — Не за наказание, а по-скоро като предпазна мярка. Щом бъде заловен друг, ти ще бъдеш освободен с официално извинение…
— Не в Азкабан! — отчаяно извика Хагрид. Преди Фъдж да му отговори, на вратата пак се почука силно. Отвори Дъмбълдор. Сега беше ред на Хари да получи лакът в ребрата от Рон — беше ахнал шумно.
В колибата на Хагрид влезе господин Луциус Малфой, загърнат в дълга черна пътническа наметка, със студена и доволна усмивка на лицето, Фанг започна да ръмжи.
— Вече сте тук, Фъдж! — одобрително установи той. — Браво, браво…
— К’во търсиш тука? — яростно се развика Хагрид. — Махай се от къщата ми!
— Повярвайте ми, драги, за мен не е никакво удоволствие да се намирам във вашата… хм… къща ли го нарекохте? — каза Луциус Малфой, усмихвайки се подигравателно, докато се оглеждаше. — Просто се отбих в училището и ми казаха, че директорът бил тук.
— И за какво съм ви необходим, Луциус? — попита Дъмбълдор.
Говореше вежливо, но сините му очи още искряха.
— Колкото и да е ужасно, Дъмбълдор — лениво започна господин Малфой и извади дълго руло пергамент, — училищното настоятелство смята, че е време да се оттеглите. Ето заповедта за вашето отстраняване от директорската длъжност. Вижте всичките дванайсет подписа под този документ. Опасяваме се, че сте изпуснали нещата от контрол. Колко нападения има вече? И още две този следобед, нали? Ако продължава така, няма да останат мъгълокръвни в училището, а всички знаем каква тежка загуба би било това.
— О, не, вижте, Луциус — намеси се Фъдж, видимо притеснен, — как така ще отстранявате Дъмбълдор?! Не, не може… само това ни липсва сега…
— Назначаването или освобождаването на директора е въпрос, който се решава от настоятелството — спокойно обясни господин Малфой. — А тъй като Дъмбълдор не успя да прекрати тези нападения…
— Вижте какво, Луциус, щом Дъмбълдор не е успял да ги спре… — каза Фъдж, над чиято горна устна вече бе избила пот, — искам да кажа… кой би могъл да ги спре?
— Тепърва ще видим — отвърна Малфой с предизвикателна усмивка, — но след като сме гласували и дванайсетимата…
Хагрид скочи на крака и рошавата му черна коса се опря в тавана.
— А колцина от тях сте заплашвали и изнудвали, преди да се съгласят, а, Малфой? — ревна той.
— Драги мой, драги мой, знаете ли, че с този ваш нрав ще си навлечете неприятности някой ден, а, Хагрид? — каза господин Малфой. — Бих ви посъветвал да не крещите на пазачите в Азкабан, защото изобщо няма да им хареса.
— Не можете да отведете Дъмбълдор! — викаше Хагрид, от което хрътката Фанг се сви и заскимтя в колибата си. — Ако го направите, с мъгълокръвните е свършено. Веднага ще почнат и убийства.
— Успокой се, Хагрид — сгълча го Дъмбълдор и се обърна към Луциус Малфой. — Щом настоятелството иска да ме отстрани, Луциус, аз, разбира се, ще се оттегля.
— Ама… — заекна Фъдж.
— Не! — изрева Хагрид.
Дъмбълдор не отместваше светлите си сини очи от студения сив поглед на Луциус Малфой.
— Обаче — продължи Дъмбълдор, говорейки бавно и отчетливо, та никой да не изпусне нито дума, — вие ще се убедите, че аз наистина ще си тръгна от това училище, но само когато никой тук вече не ми е предан. И ще разберете, че в „Хогуортс“ винаги ще бъде оказвана помощ на всеки, който я поиска.