Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Хари извика силно и Рон и Хърмаяни в уплахата си отскочиха встрани.
— Онзи глас! — каза той, оглеждайки се през рамо. — Току-що пак го чух… Вие не го ли чухте?
Рон поклати глава, отворил широко очи. Хърмаяни обаче се плесна по челото.
— Хари, аз май… разбрах нещо! Трябва да ида до библиотеката!
Тя хукна нагоре по стълбите.
— Какво ли е разбрала? — разсеяно попита Хари, докато все още се оглеждаше, мъчейки се да установи откъде идва гласът.
— Сигурно много повече от мен — отвърна му Рон, клатейки глава.
— Но защо й е да ходи до библиотеката?
— Че Хърмаяни винаги така прави! — вдигна рамене Рон. — Щом се сети нещо, отива в библиотеката.
Хари стоеше и се колебаеше, като се мъчеше да долови отново гласа, но останалите започнаха да излизат от Голямата зала и говорейки високо и възбудено, се запътваха през предната врата към стадиона.
— Тръгвай и ти — подкани го Рон. — Наближава единайсет… Време е за мача!
Хари отиде на бегом до кулата на „Грифиндор“, грабна своята „Нимбус две хиляди“ и настигна голямата тълпа, стичаща се към игрището, но мислите му бяха все още в замъка при безплътния глас. Докато навличаше яркочервените си одежди в съблекалнята, единственото му успокоение бе, че сега поне всички са навън да гледат играта.
Отборите излязоха на стадиона под бурни ръкопляскания. Оливър Ууд се издигна за загряване около головите стълбове. Мадам Хууч пусна топките.
Хафълпафци, с жълти като канарчета екипи, се бяха скупчили да обсъдят тактиката си в последната минута.
Хари тъкмо възсядаше метлата си, когато с бързи крачки, дори с подтичване, се приближи професор Макгонъгол с огромен морав мегафон в ръце. Сърцето на Хари потъна като камък във вода.
— Мачът се отменя — обърна се професор Макгонъгол през мегафона към претъпкания стадион.
Последваха викове и освирквания. Съсипан, Оливър Ууд кацна на земята и се затича към професор Макгонъгол, без дори да слиза от метлата си.
— Ама професоре — викна той, — ние трябва да се състезаваме… Ами купата… за „Грифиндор“…
Професор Макгонъгол не му обърна внимание и продължи да говори през мегафона:
— Всички ученици да се приберат в общите стаи на своите домове, където техните отговорници ще им дадат необходимите указания. Побързайте, моля!
После свали мегафона и даде знак на Хари да се приближи.
— Потър, ти ела с мен…
Както се чудеше в какво ли може да го подозират този път, Хари видя как Рон напуска протестиращата тълпа и хуква след тях да ги настигне по пътя към замъка. За изненада на Хари професор Макгонъгол не възрази.
— Да, добре е и ти да дойдеш, Уизли.
Някои от учениците, струпали се около тях, негодуваха, че мачът е отменен, други изглеждаха разтревожени. Хари и Рон последваха професор Макгонъгол обратно в училището, където се изкачиха по мраморното стълбище. Този път обаче не ги заведоха в ничий кабинет.
— Ще преживеете известен шок — предупреди ги професор Макгонъгол с неочаквано мек тон, като наближиха болничното крило. — Пак е било извършено нападение, двойно този път…
Червата на Хари сякаш се оплетоха на възел. Професор Макгонъгол отвори вратата и двамата с Рон влязоха.
Мадам Помфри се беше навела над една петокурсничка с дълга къдрава коса.
Хари я позна — беше момичето от „Рейвънклоу“, което двамата с Рон случайно бяха попитали за посоката към общата стая на „Слидерин“. А на леглото до нея беше…
— Хърмаяни! — простена Рон.
Хърмаяни лежеше абсолютно неподвижна с отворени очи, които приличаха на стъклени.
— Намерили са я близо до библиотеката — каза професор Макгонъгол. — Едва ли имате обяснение и за това. — Тя показа малко кръгло огледалце. — Било на пода до тях…
Хари и Рон поклатиха глави, вперили погледи в Хърмаяни.
— Ще ви придружа обратно до кулата на „Грифиндор“ — мрачно каза професор Макгонъгол. — Трябва на всяка цена да говоря пред учениците.
— Всички ученици да са се прибрали в общите стаи до шест часа тази вечер и никой да не напуска спалните помещения след този час. До всеки учебен кабинет ще ви придружава учител. Никой ученик не бива да отива до тоалетната, непридружен от учител. Всякакви куидични тренировки и мачове се отменят. Няма да има и вечерни занимания.
Грифиндорци, събрани в общата стая, мълчаливо слушаха професор Макгонъгол. Тя нави пергамента, от който четеше, и каза с малко пресъхнало гърло:
— Не е необходимо да добавям, че рядко съм била така разстроена. Има вероятност училището да бъде затворено, ако виновникът за тези нападения не бъде заловен. Бих подканила всеки, който знае нещо за това, да се обади.