Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Тя се измъкна някак непохватно през отвора зад портрета и грифиндорци веднага започнаха да коментират.
— Вече има две жертви от грифиндорци, без да се смята грифиндорският дух бродник, една от „Рейвънклоу“ и една от „Хафълпаф“ — каза Лий Джордън, приятел на близнаците Уизли, броейки на пръсти. — Никой от учителите ли не е забелязал, че слидеринци са невредими? Не е ли очевидно, че цялата тая работа идва от „Слидерин“? Наследника на Слидерин, чудовището на Слидерин… Защо не вземат просто да изхвърлят всички слидеринци? — гневеше се той, подкрепян от кимащи глави и откъслечни ръкопляскания.
Пърси Уизли седеше зад Лий, но за пръв път нямаше желание да изразява становището си. Изглеждаше блед и недоумяващ.
— Пърси е в шок — прошепна Джордж на Хари. — Това момиче от „Рейвънклоу“, Пенелопи Клиъруотър, също е префект. Той сигурно не е очаквал, че чудовището ще дръзне да нападне префект.
Но Хари почти не го чуваше. Той още не можеше да преодолее стреса от вида на Хърмаяни, изпъната върху болничното легло, сякаш издялана от камък. А ако виновникът не бъде открит съвсем скоро, Хари можеше да се окаже за цял живот при семейство Дърсли. Том Риддъл предал Хагрид, защото ако затворели училището, трябвало да прекара живота си в мъгълско сиропиталище. Хари можеше точно да каже как се е чувствал.
— Какво да правим? — пошепна Рон в ухото на Хари. — Мислиш ли, че подозират Хагрид?
— Трябва да идем да разговаряме с него — каза Хари решително. — Не вярвам и сега да е той, но ако предишния път е освободил чудовището, ще знае как се влиза в Стаята на тайните, а това е добро начало.
— Ама нали Макгонъгол каза да си стоим в кулата, когато не сме на училище!
— Мисля си — каза Хари доста по-тихо, — че е време да извадя пак мантията.
Хари бе наследил от баща си едно-единствено нещо — дълга сребриста мантия невидимка. Тя бе единственият им шанс да се измъкнат от училището и да посетят Хагрид, без никой да разбере. Легнаха си в обичайното време, изчакаха, докато Невил, Дийн и Шеймъс престанаха да говорят за Стаята на тайните и най-сетне заспаха, после станаха, облякоха се отново и метнаха отгоре си мантията.
Движението по тъмните коридори не беше приятно.
Хари неведнъж беше обикалял замъка нощем, ала никога не бе заварвал такова оживление из него след залез. Учители, префекти и призраци се движеха по коридорите по двойки, оглеждайки се за някаква необичайна дейност. Мантията невидимка не скриваше шумовете, които двамата издаваха, и в един момент много се изплашиха, когато Рон се препъна само на няколко метра от мястото, където Снейп стоеше на своя пост. За щастие Снейп кихна точно когато Рон изръмжа. Отдъхнаха си чак като стигнаха дъбовата входна врата и я отвориха.
Беше ясна звездна нощ. Те забързаха към осветените прозорци на колибата на Хагрид и отметнаха от себе си мантията едва пред вратата.
Секунди след като бяха почукали, Хагрид рязко я отвори и те се озоваха срещу арбалета, който той държеше в ръцете си. Зад него хрътката Фанг яростно лаеше.
— Ооо! — каза той и ги погледна втрещено, сваляйки арбалета. — Що щете пък вие тук?
— А това за какво е? — попита Хари, докато влизаха, като посочи арбалета.
— Нищо… нищо — измърмори Хагрид. — Аз такова… чаках… няма нищо, няма нищо… Сядайте де… Ей сегичка ще туря чая.
Той като че ли не внимаваше какво прави. Едва не изгаси огъня, като изля върху него водата от чайника, а после счупи порцелановата кана за чай с нервно трепване на едрата си ръка.
— Да не ти е зле, Хагрид? — попита го Хари. — Разбра ли за Хърмаяни?
— Чух, чух… — отвърна той и гласът му леко се задави. Като поглеждаше постоянно през прозореца, той наля по една голяма чаша гореща вода — бе забравил да сложи пакетчетата чай — и тъкмо им отряза по едно голямо парче плодов кейк, когато на вратата силно се почука.
Хагрид изпусна кейка, Хари и Рон се спогледаха в паника, заметнаха се бързо с мантията невидимка и се стаиха в ъгъла. Хагрид се увери, че са невидими, грабна арбалета и отново отвори рязко вратата.
— Добър вечер, Хагрид!
Беше Дъмбълдор. Той влезе с особено сериозно изражение, следван от доста странен на вид мъж. Непознатият беше нисък и възпълен, с добре сресана сива коса и боязливо изражение. Беше облечен в причудлива смесица от дрехи — тъмен костюм на тънки райета, яркочервена връзка, дълга черна мантия и островърхи ботуши. Под мишницата си носеше бледолимоново на цвят бомбе.
— Това е началникът на татко! — почти беззвучно каза Рон в ухото на Хари. — Корнелиус Фъдж13, министърът на магията.
13
Фъдж — празни приказки, глупости (англ.) — Б.пр.