Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Не мога да ви кажа.
Изненадана, Нина каза:
— При Кени Мангър ли беше?
— Не мога да ви кажа.
— Ходил ли си на гробището? Или в бунгалото при езерото?
— Това са въпроси, на които не мога да отговоря. Съжалявам.
— Но Джейсън, аз не мога да те защитавам, ако не ми разкажеш своята версия на историята. Това, което ми кажеш, е строго поверително и няма да бъде разгласявано, освен ако и двамата не решим, обратното. Нямам право да го кажа дори на майка ти.
— Вие няма да ме представлявате? Защо?
— Защото не мога да работя слепешката. Добре, виж, знам, че си нервен, но трябва да ми се довериш.
Някои адвокати не искаха да знаят. Някои адвокати не вярваха на нито една дума от това, което им казваха клиентите им. Някои клиенти бяха достатъчно уплашени, за да не знаят каква всъщност е истината.
Нина държеше да я чуе от клиента. Истина или лъжа от начало до край, тя трябваше да я чуе. Надяваше се, че ще разбере какво са правили очилата на пода на горящото бунгало. Нямаше значение какво ще каже той, просто това беше моментът, в който тя щеше да реши дали да го защитава, или не. Тя искаше да му помогне и заради Сара, но се чувстваше обвързана и с него. Защитата в случаите на убийство изискваше страшно много усилия от страна на адвоката. Трябваше да си струва дяволското напрежение.
— Аз наистина ви вярвам — каза Джейсън, — но просто не искам да говоря за нощта в петък. Или за събота. Съжалявам.
— Няма да ми кажеш нищо за този период, така ли?
— Не мога.
— Тогава, аз не мога да те защитавам. Нито пък, който и да е друг адвокат.
Това беше прост, безхитростен трик, който обикновено успяваше, тя стана.
— Добре — смотолеви Джейсън, — благодаря ви, че дойдохте.
— Какво смяташ да правиш?
— Нищо.
— Трябва да направиш нещо.
— Ще бъда без адвокат.
— Не можеш да се оправиш.
— Да става каквото ще — каза Джейсън.
— Дори и да си убил дядо си, ти ще се нуждаеш от юридическа подкрепа, за да е сигурно, че с теб ще се държат справедливо. — Разтревожена, Нина отново седна.
— Аз не съм го убил — каза Джейсън. Последва дълго мълчание.
— Тогава ми кажи — каза Нина, променяйки намерението си да си тръгва. Тя искаше да го разтърси. Спомни си за тънките метални рамки, за тъмните стъкла…
— Не можете ли да ми помогнете? Те ще заведат дело срещу мен, нали? Аз не съм длъжен да давам показания, нали? Не можете ли да се заемете със случая ми и да направите така, че той да бъде справедливо разгледан?
Тя обмисляше тази възможност:
— Преди същинския процес трябва да се предяви обвинение и да се разгледа пускането под гаранция, после има предварително заседание, а след това и други явявания пред съда. Знаеш ли кога ще ти бъде предявено обвинение?
— Утре, в един и половина. В градския съд. Охраната ми даде тази бележка.
Той я повдигна и я сложи на стъклото. Нина я прочете внимателно.
— Добре. Ще бъда там в един, за да те подготвя и ще се заема с предварителното заседание, дори и да не те представлявам до края. Мога ли да направя още нещо за теб сега?
— Дали ще ме пуснат под гаранция?
— Едва ли. Не и след пътешествието до Лас Вегас.
Той затвори очи, понасяйки и този удар.
— Мразя да не мога да помагам с нищо на мама и Моли. Кога ще мога да видя Моли?
— Утре в съда, а после ще може да ти дойде на посещение. Притеснен ли си, че ще ходиш там?
— Това няма значение.
Тя погледна часовника си. Трябваше да тръгва. Отново вдигна очи към Джейсън. Той й се усмихваше окуражително. Опитваше се да бъде смел.
— Майка ти и сестра ти искат да ти помогнат. Сега трябва да помислиш малко повече за себе си.
Загриженият й глас, изглежда, че го нарани. Гърлото му се сви и той се изкашля, като че ли да прикрие нещо друго, което можеше да излезе оттам.
— Благодаря ви. Не зная защо сте загрижена за мен, но ви благодаря.
18
В Кармел септември беше средата на лятото и бе най-горещият месец. Туристите бяха заминали към Сан Хосе и района на Бей. Местните хора отново можеха спокойно да отидат до пощата, без да им се налага да си пробиват път в тълпата, да разходят кучетата си край брега и дори да пазаруват в бутиците и безистените, от месеци пълни с хора.
Откакто се върна в Кармел, Пол работеше здраво, но си остави време и да кръстосва из картинните галерии, търсейки идеалния подарък за Ким.
Ким. Името й предизвикваше спомена за измамното докосване на пръстите й на светлината на камината.
След завръщането си от Тахо той беше сприхав и нервен. Ким го беше докарала дотук, възбуждайки го до полуда, каквато не помнеше от пубертетските си години, а после го беше оставила да чака напразно. Чувстваше се изигран. Беше отвратен от пълната си капитулация пред нея, от готовността, с която й се откриваше, подобно на дебел стар глупак. Той я искаше, жадуваше я, имаше нужда тя още повече да го възбужда и очарова.