Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Той се събуди едва когато в стаята му се яви официозът с онова временно изтръгнато от постоянния сън лице, каквото имат слугите винаги, когато трябва да съобщят нещо извънредно важно на своите господари.
— Какво има? — небрежно попита Морис. — Говори, ако имаш нещо да кажеш.
— Ах, гражданино — възкликна Сцевола, — да знаеш само какво съзаклятие, какъв заговор!
Морис сви рамене.
— Такъв заговор — продължи официозът, — че косите ти ще настръхнат!
— Наистина ли? — информира се Морис, той всеки ден биваше изненадван от подобни съобщения.
— Да, гражданино — отвърна Сцевола. — Страшен заговор. Просто, тръпки те побиват, ако си малко по-добър патриот.
— Я тогава да видим какъв е този заговор…
— Без малко австрийката да избяга.
— Ами! — възкликна Морис и започна да слуша внимателно.
— Както се вижда — обясняваше Сцевола, — вдовицата Капет е била в непрекъсната връзка с Елоиз Тизон, която днес ще заколят. Дяволите да го вземат това момиче, излиза, че гилотината не е съвсем незаслужена за него!
— Но как е могла кралицата да бъде в непрекъсната връзка с това момиче? — попита Морис, който вече беше започнал да се поти.
— Чрез едно цвете. Представете си, гражданино, в сърцевината на цветето те успели да скрият целия план на заговора!
— В цвете ли?… Но кой е извършил това?
— Рицарят на… името му е много прочуто, но аз не мога да помня имена… Рицарят на една кула… Уф!… Какво съм говедо… Като че ли има още кули… Рицарят на един дом…
— На Мезон-Руж ли?
— Да, да!
— Не може да бъде!
— Как да не може да бъде, след като ви казвам, че са открили мазе, подземна галерия, кола и още куп работи!…
— Не, напротив, досега ти нищо подобно не се ми казвал!
— Е, добре, ще ви го кажа сега.
— Казвай. Ако ще е басня, по-добре да е хубава…
— Не, гражданино, това не е басня, съвсем не, а напротив. И за доказателство, ще ви кажа, че цялата работа ми я разправи вратарят. Аристократите изкопали подземна галерия. Тази галерия започвала от улица Кордери и стигала до зимника на гостилницата на гражданката Плюмо. Поради това обстоятелство за малко останало гражданката Плюмо да се компрометира напълно като съучастничка. Вие познавате ли я?
— Да — рече Морис. — И после?
— Вдовицата Капет трябвало да избяга през тази галерия. И тя вече била тръгнала да влезе в нея, когато я хванали. Хванал я някакъв гражданин Симон за роклята. На, обявена е тревога из целия град. Призовават се секциите. Чувате ли тъпаните? Казват, че прусаците са в Дамартен и че вече са направили рекогносцировка на границите.
Сред тази неразбория от думи, истини, лъжи, вероятности и абсурди Морис успя да улови правата нишка. Всичко тръгваше и започваше от онова проклето цвете, което пред собствените му очи бяха дали на кралицата и което сам той бе купил от клетата цветопродавачка. Именно в него бе скрит планът на целия заговор, който къде с малко лъжа, къде с изрази, близки до истината, му беше предал Сцевола.
Отвън проехтяха удари на барабан и Морис чу да викат името му от улицата. Гласът продължи:
— Голям заговор, разкрит в Тампъл от гражданина Симон. Голям заговор заради вдовицата Капет, разкрит в Тампъл!
— Да, да — рече Морис. — Значи такава е работата… Той се замисли.
— А в същото време, докато Сцевола ми разказваше — мислеше вече на глас той, — Лорен, при целия народен гняв, ще е протегнал може би ръка на момичето! Ако не го е направил, сега ще го направи! Та те ще го разкъсат на късчета!…
Той грабна шапката си, опаса сабята и с два скока се намери на улицата.
— Къде ли е той сега? — питаше се Морис. — Без каквото и да е съмнение, ако всичко още не е свършило, той чака някъде на средата на пътя, който отвежда до Консиержери.
И се спусна към брега.
В дъното на крайбрежната Межисери хиляди копия и щитове привлякоха неговото внимание. Стори му се, че в кипналата тълпа беше съгледал униформата на войник от националната гвардия. Той се завтече нататък с разтуптяно сърце.
Войникът, който отвсякъде беше загащен от марсилци, беше Лорен. Блед и със стиснати зъби, с ръка на дръжката на сабята, той преценяваше с очи кого най-напред да удари.
На две крачки от Лорен стоеше Симон. Зверски ухилен, Симон сочеше на марсилците и на всички нехранимайковци наоколо Лорен и викаше:
— Ето, виждате ли го тоз? Вчера го изгоних от Тампъл като аристократ. Той е един от онези, които подпомагат кореспонденцията на кралицата с букетите. Той е съучастник в делото на Елоиз Тизон, която след малко ще бъде обезглавена. Виждате ли го? Разхожда се преспокойно по улиците, а неговата другарка я водят да я заколят. А кой знае дали тя не му е и нещо повече от другарка и съучастничка. Може и любовница да му е, а пък той да е дошъл тук да й каже последно сбогом или да я спаси, кой знае!